О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр. София, 15.09.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4862 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно наименована „касационна”) на Е. С. Н., П. В. Д. и М. В. Д. срещу определение № 98/20.03.2014 г., постановено по частно гр. дело № 1421/2014 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІ-ро гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателите срещу определение № 286/27.12.2013 г., постановено по частно гр. дело № 1023/2013 г. на Софийския окръжен съд (СОС).
Частната жалба, по която е образувано частното гражданско производство пред настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че с него съставът на ІІ-ро гр. отд. на ВКС неправилно не се е произнесъл по същество по частната касационна жалба на жалбоподателите и „машинално” и неаргументирано приел, че е налице хипотеза по разпоредбите на чл. 280, ал. 2 и чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Ответницата З. С. Д. в отговора си на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата. Останалите ответници не са подали отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С определението с № 286/27.12.2013 г. по частно гр. дело № 1023/2013 г. на СОС, срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба на жалбоподателите, въззивният съд е потвърдил разпореждане от 06.08.2013 г., постановено по гр. дело № 267/2011 г. на Елинпелинския районен съд. С това разпореждане на първоинстанционния съд е върната въззивната жалба на жалбоподателите срещу решението от 08.03.2013 г. по същото първоинстанционно гр. дело, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите по делото, иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № 335/20** г. на нотариус Г. – в частта по т. 3 – за следния недвижим имот: нива в местността „Я. п.” с площ 14.699 дка, пета категория, съставляваща имот № 004014 по плана за земеразделяне, и иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на същия имот.
За да постанови обжалваното определение № 98/20.03.2014 г., съставът на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е приел за установено, че данъчната оценка на процесния имот е 1 296.50 лв., съгласно представеното удостоверение по първоинстанционното дело. Приел е и че цената на исковете по делото, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК, е равна на данъчната оценка, и тъй като тя не надвишава 5 000 лв., то касационното обжалване на определението на въззивната инстанция е недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на всеки един от исковете на жалбоподателите е до 5 000 лв., поради което въззивното решение, което би било постановено по върнатата им въззивна жалба, не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК. Поради това и въззивното определение № 286/27.12.2013 г., срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, не подлежи на касационно обжалване, съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК. Тъй като законодателят е установил формален критерий за касационното обжалване на въззивните съдебни актове – цената на иска, служебната преценка на касационната съдебна инстанция за това също е формална и не е „машинална”, каквото е оплакването в разглежданата частна жалба по настоящото дело. Неоснователно е и оплакването, че обжалваното определение било неаргументирано – в него са изложени подробни и обосновани мотиви, в които цената на исковете е определена съобразно приложимите разпоредби на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК, като подробно е аргументиран и решаващият извод за процесуалната недопустимост на частната касационна жалба на жалбоподателите, съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение, като постановено при правилно приложение на посочените процесуални норми, и като валидно и процесуално допустимо, следва да се потвърди.
Независимо от изхода на делото, на ответницата З. С. Д. не се дължат и не следва да й бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото частно гражданско производство, включително в претендирания от нея минимален размер на това възнаграждение, тъй като не се установява тя да е направила такива разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за защитата й по настоящото частно гражданско производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 98/20.03.2014 г., постановено по частно гр. дело № 1421/2014 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.