О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София,24.07. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 96 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С др „Л. – С. ”, [населено място] чрез адв. К. Б. от АК – П. срещу въззивно решение № 64/14.09.2011 г. постановено по гр.д. № 519/2011 г. от Пернишкия окръжен съд.
[община] е предявила срещу СД „Л. – С., Б. ”, П., [фирма], София, К. Д. К. и [фирма], София искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от 17.10.2007 г., искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 62/2009 г. , както и искове за прогласяване нищожността на нотариални актове № № 80/2007 г. и 62/2009 г., иск по чл. 108 ЗС.
Районният съд е отхвърлил всички обективно и субективно съединени искове.
Въззивният съд е обезсилил решението на първостепенния Пернишки районен съд по исковете за нищожност на двата нотариални акта, както и по молбата за отмяна на нот. акт № 62/2009 г. Същото решение е отменено в частта по чл. 26 ЗЗД по иска на [община] срещу СД „„Л. – С., Б. ”, П., като вместо това е прогласена нищожността на договор от 17.10.2007 г. Потвърдено е решението, с което са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС срещу всички ответници.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, правните въпроси в изложението, както и недоволството на касатора срещу решението, с което срещу него е уважен иска по чл. 26 ЗЗД, приема, че предмет на касационната жалба е въззивното решение само в частта по иска на [община] срещу СД „„Л. – С., Б. ”, П. за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на общински недвижим имот от 17.10.2007 г.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано, а и събирателното дружество не е легитимирано да упражни чужди права по исковете на [община] срещу другите трима ответника, нито има правен интерес да обжалва въззивното решение, постановено по исковете срещу него, които са отхвърлени или производството, по които е прекратено.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и от легитимна страна.
Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност.
Насрещната страна [община] чрез адв. Д. М. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Представено е изложение с основания за допускане на касационно обжалване, което възпроизвежда касационната жалба и двата документа по съществото си са оплаквания срещу постановения резултат.
Приложени са решения на ВС РБ, като разглежданите в тях правни проблеми не могат да се свържат с решението по чл. 26 ЗЗД, чието касационно разглеждане е предмет на проверката по чл. 288 ГПК.
В Р-1445-1966-І ГО, Р-1812-1995-ІV ГО, Р-1188-1960-І ГО, Р-240-1970-І ГО, Р-11-1979-ІІІ ГО, Р-181-1968-ІІ ГО, Р-1019-1996-ІV ГО ВС РБ е изяснено, че правният интерес от предявяване на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, както и, че при възможност на страната да се удовлетвори чрез осъдителен или констутитивен иск, няма правен интерес от съдебна защита чрез установителен иск.
В случая, правният въпрос поставен от касатора, след изрични указания на въззивния съд по чл. 285, ал. 1 ГПК и уточнен от настоящия състав е, допустим ли е иск за нищожност на сделка, предявен от подавача срещу купувача, когато първият е предявил в същото производство и иск по чл. 108 ЗС. Той не е разрешен в противоречие с горните съдебни актове, а от друга страна няма спор в съдебната практика, включително и по реда на чл. 290 ГПК, че възможността собственикът да се защити с петиторен иск /установителен, осъдителен или конститутивен иск за собственост/ не е пречка да иска съдебно произнасяне по валидността на сделката, която му се противопоставя. Нещо повече, съдебната практика е непротиворечива, че дори по вече предявен иск, няма пречка, някоя от страните да поиска изрично произнасяне по преюдициално правоотношение чрез предявяване на инцидентен установителен иск. Такова преюдициално правоотношение е и договора, с който ответникът по ревандикационнния иск оспорва собствеността на ищеца, евентуално основава владението си върху вещта.
Р-1121-1991-ІІІ ГО ВС РБ няма отношение изобщо към казуса, защото в него е разяснено, че не е възможно по реда на чл. 26 ЗЗД или чл. 97, ал. 3 ГПК от 1952 г. /отм./ да се иска от съда да обяви нищожност на влязла в сила отчуждителна заповед по чл. 98 ЗТСУ. Валидността й може да бъде проверена по пътя на прекия косвен контрол по иск с правно осн. чл. 108 ЗС или пряко по чл. 32 З. /отм./. В случая, въпросът не е за осъществяването на пряк или косвен съдебен контрол на административен акт. Искът за нищожност на правна сделка е нещо съвсем различно от нищожността на административен акт и по какъв ред тя може да бъде пряко или косвено установена.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, постановено по иска с правно осн. чл. 26 ЗЗД от [община] срещу СД „„Л. – С., Б.”, П..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 64/14.09.2011 г.. постановено по гр.д. № 519/2011 г. от Пернишкия окръжен съд по иска с правно осн. чл. 26 ЗЗД от [община] срещу СД „„Л. – С., Б. ”, П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: