1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 29.01.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1480 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Н. К., чрез адв. П. Б. от АК – П., срещу въззивно решение № 6983/31.08.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в. гр. д. № 2239/2016 г. в частта, с която първоинстанционното дело е обезсилено и производството е прекратено.
Касаторът излага съображения за неправилност.
Насрещните страни „Частна детска градина [фирма] и И. Г. Г. не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд обезсилил решението от 30.07.2015 г. на първостепенния Софийски районен съд, постановено по гр.д.№ 48174/2014 г. в следните негови части: в частта, с която ответникът „Частна детска градина [фирма] е осъден да предоставя на ищеца С. Н. К. по електронна поща ежеседмична информация за образователна програма на малолетната му дъщеря, включваща информация за осъществените занимания по време, място, продължителност и естество; ежемесечна и годишна информация за специализиране на детето в определено направление и дългосрочните образователни цели относно детето; за предоставяне ежедневно на информация за това дали детето е посещавало детската градина, кога и от кого е доведено, каква храна на обяд е давана на детето и тя дали е консумирала, консумирало ли е детето плодове, каква е била следобедната закуска и дали детето я е консумирало, ходило ли е по физиологични нужди, имало ли е следобеден сън и от кога до кога, играло ли е на двора и от кога до кога, имало ли е съдействие от другия родител, имало ли е проблемни ситуации, кога и от кого детето е било взето, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. против ответника И. Г. иск за предоставяне ежедневно, съответно – седмично, месечно и годишно по електронна поща на посочен от ищеца адрес горепосочената информация относно малолетната му дъщеря.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предявени от С. К. против „Частна детска градина [фирма] и И. Г. са отхвърлени, като в тази му част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване поради ограничението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Ищецът С. К. е баща на малолетната В. К., която посещава детска градина, собственост на „Частна детска градина „Доверие“, управлявана от И. Г.. Договорът с детското заведение е от 08.2013 г. и е сключен с майката на детето, на която са предоставени родителските права след развода с ищеца. Майката не е страна по настоящото делото. Всички претенции на бащата са против търговеца и лично против неговият представляващ.
Въззивната инстанция намерила исковете за недопустими, защото предмет на търсената от К. защита била за вземане, чиято изискуемост щяла да настъпи едва след постановяване на съдебното решение и чийто размер е обусловен от бъдещото поведение на ответника; не се претендира изискуемо притезание срещу ответното дружество, което да е останало неудовлетворено. Това обусловило извод за липса на правен интерес и от там, за недопуостимост на производството.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите – изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители и родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има ли правен интерес да посещава детето си в детската градина и правото му да получава информация за детето от детската градина, която детето посещава, притезателно ли е по своя характер.
Така поставените правни въпроси са неотносими към съображенията на въззивния съд да постанови резултата по чл. 270 ГПК. Въззивният съд изобщо не се е занимавал с въпроса дали има възможност родителските права да са предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, нито относно това има ли право или не родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, да посещава детето си в детската градина. Освен това, по въпроса на кого са предоставени родителските права спрямо малолетното дете В. С. К. има произнасяне по надлежен ред и това разрешение не може да бъде променено или изменено в настоящото производство. То задължава и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. Не бива да се забравя, че с това решение съдът защитава уязвимата страна в отношенията дете-родител и гарантира правната сигурност, поради невъзможността родителите сами, чрез споразумение и взаимни отстъпки да се разберат.
Въпреки непрецизното формулиране на мотивите, изводът за липса на правен интерес от така предявените искове е направен поради съображения, че се търси изпълнение по бъдещи, невъзникнали още права, т.е. липсва правен спор. (Според теорията правен спор е налице относно фактите и/или правото, тяхното възникване, съдържание или съществуване, без значение дали този спор се дължи на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение. Спорът, също така, трябва да е за вече възникнало, съществуващо понастоящем, или съществувало преди това субективно материално право; бъдещият спор относно факти и права не е правен. Липсата на правен спор, сочи на липса на правен интерес от искова защита, т.к. исковото производство е способ за уреждане именно на възникнал правен спор между насрещните страни).
Друг е въпросът, дали случаят е такъв. Относно съображението на въззивния съд, че се касае за бъдещ спор, няма нито оплаквания, нито съображения, нито въпроси по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът не намира и основания за служебно допускане на касационно обжалване с оглед интереса на малолетното дете. Намира за нужно обаче да укаже, че бившите съпрузи трябва да намерят сили да преодолеят несъгласията си във връзка с упражняването на родителските права, включително чрез лични компромиси, за да бъдат интересите на детето защитени пълноценно и да не прехвърлят отговорността на трети лица и институции. Не като проява на добро възпитание или модерно мислене. Заради щастието на тяхното дете.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 6983/31.08.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в. гр. д. № 2239/2016 г. в частта, с която първоинстанционното дело е обезсилено и производството е прекратено.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: