О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София, 09.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1736 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета Е. К. чрез адв. И. П. от АК П. срещу въззивно решение № 1593/31.10.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2876/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна С. П. К. чрез адв. П. маринова от АК Пловдивне е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Карловски районен съд е отменил уволнението на С. П. К. със Заповед № К-437 от 02.03.2012 г. на кмета на [община] възстановил я на заемана преди уволнението длъжност – педагог в Център за обществена подкрепа към [община] и работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 08.03.2012 г. до 09.07.2012 г. в размер на 1821, 43 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
По делото е установено, че С. К. била назначена по трудов договор № М-2/02.05.2011 г. на длъжност „Педагог” с място на работа – [община] – Център за обществена подкрепа, на пълно работно време – 8 часа и договорено основно месечно трудово възнаграждение – 500 лева. Договорът е сключен на основание чл. 68, ал.1, т.1 от КТ и в него е отразено, че видът му е „срочен“, но срок не е посочен.
Със Заповед № К-437 от 02.03.2012 г. на Кмета на [община] на основание чл. 325, т.3 от КТ трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, поради изтичане на уговорения в трудовия договор срок. К. е изпълнявала задълженията си на педагог в Центъра до 07.03.2012 г. включително. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приел, че до 07 март 2012 г. никой от [община] не се е противопоставил на това К. ищцата да продължи да работи и да изпълнява задълженията си на педагог в центъра.
Съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконна на няколко отделни основания.
Посочено е, че договорът не е сключен като срочен – цитирана е разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и е посочен само началния момент на действието му, но не и кога изтича периода на действие – било с конкретна дата, с период от време или сбъдване на конкретно условие. Следователно, не може да бъде прекратяван поради изтичане на уговорен конкретен срок.
Освен това, не са налице и основанията по чл. 68, ал. 3 КТ, поради което и не е възможно трудовия договор да бъде сключен по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. От това следва, че договорът се счита за сключен като безсрочен и не може да бъде прекратяван поради изтичане на срока на действие.
Не са налице и изключенията по § 1, т. 8ДР КТ, за де е допустимо сключване на договор с времетраене по-малко от една година, както твърди работодателя и това също определя договора като безсрочен.
Четвъртото основание за извода на съда, че уволнението е незаконно е, че дори трудовото правоотношение да е било срочно, то се е трансформирало в безсрочно и поради това, че служителят е изпълнявал трудовите си задължения повече от пет дни след изтичане на срока.
В изложението са повдигнат правни въпроси във връзка с тълкуването на чл. 68, ал. 3 КТ и чл. 69, ал. 1 КТ, които имат отношение само към две от основанията, поради които съдът е достигнал до заключение за незаконност на уволнението.
Следователно, какъвто и да бъде отговора по поставените въпроси, той няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора, поради което не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че разрешението на въззивния съд по приложението на чл. 68, ал. 3 КТ и чл. 69,ал. 1 КТ е съответно на трайно утвърдената съдебна практика, включително и на разрешенията по чл. 290 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 270 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от договор за защита и съдействие от 05.02.2013 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1593/31.10.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2876/2012 г.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета Е. К. да заплати на С. П. К. сумата в размер на 270 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: