3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 26.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 1553 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. Е. Н., срещу определение № 54/11.02.2016 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 4470/2015 г.
С него съдът е прекратил касационното производство, образувано по касационна жалба от М. Е. Н. и насрещна касационна жалба от Т. А. Д. срещу въззивно решение № VI-143/23.03.2015 г. по в.гр.д. № 1839/2014 г. на Окръжен съд Бургас, поради липса на правен интерес.
Насрещните страни С. Д. П., чрез адвокат Р. Д. от АК-Бургас и К. С. К., чрез адвокат Ж. Р. от АК-Бургас, са отговорили в срок, че жалбата е неоснователна и молят за присъждане на съдебноделоводни разноски. Х. Й. Х. и Е. Н. Х., чрез адвокат М. М. от АК-Бургас, също са подали отговор, в който излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС и за основателност на подадената от М. Н. частна жалба.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от Х. Й. Х. и Е. Н. Х. против Т. А. Д., М. Е. Н., С. Д. П. и К. С. К. иск, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване на нищожност поради привидност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са действителни собственици при условията на съпружеска имуществена общност на недвижимия имот. Срещу въззивното решение били подадени две касационни жалби – от ищците Х. и Е. Х. и съответно – от ответника М. Е. Н., както и насрещна касационна жалба от ответника Т. А. Д..
В обжалваното определение № 54/11.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4470/2015 г., решаващият състав е приел, че касационна жалба с вх. № 7822/29.04.2015 г., подадена от ответника по иска М. Е. Н., и касационна жалба с вх. № 2691/28.05.2015 г., подадена от ответника по иска Т. А. Д., са недопустими, тъй като са насочени срещу решение, с което предявеният срещу тях иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен.
Определението е правилно.
Ответниците по иска нямат правен интерес да обжалват поради неправилност съдебните актове, с които съдилищата са отхвърлили претенцията срещу тях. Правният интерес да обжалват е само за страните, за които е постановен негативен правен резултат. В случая, на практика, М. Н. и Т. Д. предявяват съдебно чужди субективни права – тези на ищците да обжалват неизгодния за тях правен резултат, а подобна намеса в исковия процес, е и недопустима. Изрично в чл. 26, ал. 2 ГПК е разпоредено, че никой не може да предявява от свое име чужди права в съда, а изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд, като е върнал касационната жалба, точно е приложил закона.
При този изход на спора, жалбоподателят М. Н. следва да заплати на насрещните страни С. Д. П. и К. С. К. сторените в настоящото производство разноски, както следва: 500 лв., представляващи платен адвокатски хонорар, за който е представено извлечение от банкова сметка – на С. Д. П. и 650 лв., представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/24.03.2016 г. – на К. С. К..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54/11.02.2016 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, I. г.о, по гр.д. № 4470/2015 г.
ОСЪЖДА М. Е. Н. да заплати на С. Д. П. сумата 500 (петстотин) лева, сторени съдебноделоводни разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Е. Н. да заплати на К. С. К., сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева, сторени в настоящото производство съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: