3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
София, 16.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1329 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1373 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 1220/2012 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 1160 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 344/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Ю. Г. Б.от [населено място] против П., осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 35000 лева. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 21.04.2000 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал.2 НК, вр. с чл. 194, ал.1 НК, за което е била оправдан с влязла на 14.02.2011 г. присъда по н.о.х.д. № 3050/2008 г. на Пловдивски районен съд. За периода 21.04.2000 г. – 31.05.2001 г. по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Проведеното незаконно наказателно преследване е причинило на ищеца психически срив; негативните психически изживявания са довели до депресивни състояния, безпокойство, обезверяване, тревожност. Отичайки претърпените от ищеца страдания, както и продължителността на периода, през който е било повдигнато и поддържано незаконното обвинение, в т.ч. продължителността на наложената принудителна мярка, свързана с ограничаване на личната свобода, съдът е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размер на 35000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 110000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П.. Поддържа се, че по въпроса следва ли въззивната инстанция да изложи в решението си собствени мотиви, израз на решаващата и дейност, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС; че въпросите относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди; следва ли при определяне на обезщетението да се отчита периодът, през който е продължило наказателното преследване и в частност продължителността на съдебната фаза, както и доколко признанието на ищеца в досъдебното производство предполага приложението на чл. 5 ЗОДОВ са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба Ю. Г. Булвански не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г., въззивният съд е формирал собствени фактически и правни констатации, обосновавайки изводите си за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Формирал е изводите си въз основа на доказателства, че поради търпените мерки на процесуална принуда ищецът е изживял сериозна психическа травма, а по време на продължителното наказателно преследване е изживял тревоги и притеснения, довели до сериозен срив на психиката му.
В съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с установената практика съдът е изследвал обстоятелствата, имащи отношение към последиците от неоснователно поддържаното от П.обвинение в продължение на около единадесет години, в рамките на които около година при мярка за неотклонение „задържане под стража” и след събиране и обсъждане на доказателствата е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие с установената практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на доказателства за факти, различни от установените в цитираните в касационната жалба съдебни решения – при различна продължителност на наказателното преследване; за обвинения за престъпления с различен характер и тежест, както и разлики в настъпилите за пострадалите от незаконно обвинение негативни последици.
Въпросът доколко признанието на ищеца в досъдебното производство предполага приложението на чл. 5 ЗОДОВ не е обуславящ изхода на делото предвид липсата на доказателства, вкл. своевременно въведени твърдения относно процесуалното му поведение в хода на проведеното от прокуратурата разследване. Независимо от това, съгласно установената съдебна практика, хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ намира приложение, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение чрез недобросъвестно направени неистински признания, чрез въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление, каквито доказателства по делото не са представени, нито се твърдят.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1373 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 1220/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: