О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 05.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1397 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. П. чрез адв. Е. Г. срещу въззивно решение от 18.04.2012 г. на Софийски градски съд, ІV б граждански състав, постановено по гр.д. № 12699/2009 г.
Излага доводи за неправилност на въззивното решение.
Насрещната страна С. П. Г. чрез адв. Е. Б. С. от АК Стара З. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил претенцията.
Приел за установено, че С. А. П. дарила през 1992 г. на С.П. Г. свой собствен недвижим имот, като си запазила правото на ползване.
Д. П. изпратила през 2005 г. на надарената Г. нотариална покана да й дава месечна издръжка в размер на 100 лв., както и да полага грижи при нужда.
Съдът установил, че средствата, с които разполага П. са достатъчни да покрият нуждите й, а още и, че след поканата надарената е започнала да й праща и месечни суми, с които допълнително са се увеличили финансовите възможности на П.. Прието е, още, че с поведението си надарената не проявява неблагодарност към дарителя.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението касаторът е поставил въпроса за задължението на съда да вземе предвид всички факти, които са настъпили след предявяване на иска.
Въпросът е принципно значим, но не е доказано значението му в случая за постановения краен резултат. От друга страна, няма спор в съдебната практика, нито въззивният съд е приел нещо различно от това, че новонастъпилите факти и обстоятелства се вземат предвид от съда, ако са релевантни за спора, както и ако са въведени от страните по надлежен ред. В случая съдът се е съобразил с всички относими факти и обстоятелства, включително настъпилите и в хода на процеса – плащане на парични суми всеки месец от дарената на дарителя; наличните спестовни влогове на името на дарената. От друга страна, няма нито твърдения, нито доказателства, че в хода на процеса са се променили нуждите на надарената, съответно реално да са намалели доходите й.
Вторият правен въпрос, поставен в изложението е за задължението на съда да обсъди средната за страната сума за издръжка на лице на пенсионна възраст за съответната година и се твърди противоречивото му разрешаване с решение № 791/2005 г. по гр.д. № 1026/2004 г. на ІІ ГО ВКС.
Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното съдебно решение, напротив, съобразено е и с трайно установената съдебна практика на ВКС, включително тази по чл. 290 ГПК, която е задължителна.
Размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката се ползва като база и съдът, като съобрази от какви пера е формирана тя, я отнася към специфичните нужди на дарителя. В резултат, извършва преценка кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и други пера /извън тези по статистиката/, напр. за лечение, включително операция, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Въззивният съд е процедирал по указания начин. Установил е чрез съдебна експертиза необходимостта от месечна сума за издръжка на едночленно семейство с характеристиката на П., а с медицинска експертиза и специфичните й нужди с оглед здравословното й с състояние.
Поставен е и въпросът за доказателствената тежест за установяване на специфичните нужди на дарителя и техния размер. Не е налице поддържаното противоречие с решение № 791/2005 г. по гр.д. № 1026/2004 г. на ІІ ГО ВКС. К. изважда извън контекста приетото в решението на ВКС, че дарителят установява „само” специфичните си нужди. От това не следва, че не носи доказателствена тежест и за размера на разходите, необходими за покриването им. В цитирания съдебен акт изразът „само” е използван с оглед приетото, че средната сума за издръжка на лице на пенсионна възраст е общоизвестна и съдът и служебно следва да я съобрази, без да възлага тежестта на доказване върху ищеца по чл. 227, ал. 1 б. „в” ЗЗД.
От друга страна, в множество съдебни решения, включително и по реда на чл. 290 ГПК е разяснен въпроса за разпределение на доказателствената тежест при установяване нуждата от издръжка и средствата, с които разполага дарения. Приетото от въззивния съд по делото не му противоречи. В случая, съдът е установил специфична нужда – употреба на медикаменти с оглед здравословното състояние на дарителя. С помощта на медицинска експертиза е приел необходимостта от 72,90 лв. месечно за лекарства. В съответствие с трайно установената съдебна практика е прието, че тази сума следва да се отчете като необходима с оглед нуждите на ищцата по делото, независимо дали тя е доказала, че прави такъв разход. Съдът се е мотивирал с обстоятелство, че лекарствата имат задължително приложени с оглед здравословното състояние на дарителя. Относно медикаментите, които имат препоръчителен характер, съдът е приел, че след като липсват доказателства, че дарителят прави подобен разход, следва, че не е установена и специфична му нужда, съответно необходимостта от парични средства за покриване на подобен месечен разход.
Освен всичко изложено, следва да се посочи, че доколкото поставеният въпрос е във връзка с оплакването на касатора, че не са отчетени специфичните нужди за лекарства, то разглеждането му е без значение. Дори всички суми, посочени от медицинската експертиза за лекарства да бъдат включени в месечните разходи на дарителя, то П. не е изпаднала в нужда. Съдът е установил месечната сума, с която разполага П., както и, че тя е над размера на разходите й, а също и, че притежава парични влогове, както и недвижимо имущество, от което може да реализира печалба и така да покрие нуждите си.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 18.04.2012 г. на Софийски градски съд, ІV б граждански състав, постановено по гр.д. № 12699/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: