2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 10.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1553 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на А. С. М. срещу решение от 03.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 4137/2009 г. на Софийския градски съд, с което, като е потвърдено решение от 27.03.2007 г., поправено с решение от 15.04.2010 г. по гр. дело № 3002/2004 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени: предявеният от жалбоподателката срещу М. П. Г., Н. В. Г., В. Н. Г. и С. община, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба № 1, том І от 1997 г. за продажба на апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 4 (подробно описан), както и предявеният от жалбоподателката срещу М. П. Г., Н. В. Г. и В. Н. Г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението и установяване по отношение на ответниците правото й на собственост върху същия недвижим имот, като в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С исковата молба, която е подадена на 19.01.2004 г., съгласно чл. 56, ал. 1, изреч. 1 от ГПК от 1952 г. (отм., но приложим с оглед датата на подаването на исковата молба), жалбоподателката-ищца е посочила цената на всеки от двата предявени иска в размер 4 105.16 лв., представляваща 1/4 от 16 420.60 лв. – данъчната оценка на процесния имот по Приложение № 2 към ЗМДТ (във връзка с което са представени и удостоверение за данъчна оценка с изх. № 2233/30.07.2002 г. и удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1506/0107/18.02.2004 г., съответно – лист 12 и лист 8 от първоинстанционното дело). При определяне размера на дължимата държавна такса по делото и цената на исковете, в определение от 25.02.2004 г. първоинстанционният съд е взел предвид второто удостоверение, което е актуално към датата на подаването на исковата молба. Съгласно данъчната оценка по това удостоверение – 16 253.90 лв., цената на всеки един от двата предявени иска, определена съгласно чл. 55, ал. 1, букви „б” и „г” от ГПК от 1952 г. (отм.), възлиза на 4 063.48 лв. След посоченото определение от 25.02.2004 г., въпросът за цената на исковете повече не е бил повдиган по реда и в срока по чл. 56, ал. 1, изреч. 2 и 3 и ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.).
От горното следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане са два обективно съединени иска, всеки един от които е с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 100/2010 г., приложима с оглед датата на подаването на касационната жалба – 17.02.2011 г.), това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
При този изход на касационното производство, на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 4 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната С. община, претендираните от последната с отговора й на касационната жалба, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното адвокатско такова, което определено съгласно чл. 9, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М., възлиза на сумата 287.86 лв. Останалите трима ответници по делото не са претендирали присъждане на разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. С.М. срещу решението от 03.01.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 4137/2009 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1553/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА А. С. М. да заплати на С. община сумата 287.86 лв. (двеста осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.