2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1472
гр. София, 23.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5707 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Б. срещу решение № 415/07.08.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 513/2015 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното възивно решение, като е потвърдено решение № 724/18.05.2015 г. по гр. дело № 1045/2015 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу П.. (ПГМХТ) в [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със заповед № РД-20-212/29.01.2015 г., считано от 29.01.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ – поради това, че не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа и не отговаря на изменените изисквания за професионален опит за изпълнение на длъжността; за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението, длъжност „помощник-директор учебна дейност” при ответната гимназия; и за осъждане на последната да заплати на жалбоподателката сумата 2 063.88 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението – в периода 29.01.2015 г. – 04.05.2015 г., ведно със законната лихва от 21.01.2015 г. до окончателното плащане на сумата; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните четири правни въпроса: 1) когато едно трудово правоотношение се прекратява поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, следва ли в уволнителната заповед да се съдържат мотиви за обективната необходимост от извършваната промяна – цели на работодателя, които вече не позволяват служителят да изпълнява ефективно трудовите си задължения, или е достатъчно да се цитира текста от закона с правната му квалификация; 2) за значението на свидетелството за завършена квалификация; 3) при наличие на произволни промени в изискванията за заемане на длъжността, които не са свързани с характера на работа и нуждите на производството, следва ли да се говори за злоупотреба с право от страна на работодателя; и 4) ако служителят притежава професионална квалификация „учител“ и ако има висше образование, следва ли да се счита, че отговаря на нововъведените изисквания за заемане на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че тези въпроси били решени с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, били решавани противоречиво от съдилищата и били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка от страна на жалбоподателката са приложени четири преписа от решения на ВКС, но без в изложението да се сочат конкретни противоречия между тях и обжалваното решение по който и да било от изведените въпроси; нито са изложени каквито и да било съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; в изложението е посочено решение по въззивно гр. дело № 359/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, но препис от това решение не е представен, нито доказателства то да е влязло в сила.
Ответната ПГМХТ – [населено място], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото, че безсрочното трудово правоотношение между страните, по което ищцата е изпълнявала длъжността „помощник-директор по учебната част” при ответната гимназия, е било прекратено едностранно от работодателя с процесната заповед № РД-20-212/29.01.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, поради това, че ищцата не отговаря на променените изисквания за заемане на същата длъжност – не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа и не отговаря на изменените изисквания за професионален опит за изпълнение на длъжността. Окръжният съд е установил също, че в процесната заповед е посочено и че с предходна заповед на директора на учебното заведение от 28.01.2015 г. е изменена длъжностната характеристика за длъжността „помощник-директор по учебната дейност” в частта относно изискванията за вид и равнище на образованието и в частта за изискуемия професионален опит, като вместо досегашното висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” вече е необходимо висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по педагогическа специалност, а вместо досегашния професионален опит в същото учебно заведение минимум една година е необходим не по-малко от две години учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При така изложените мотиви в процесната заповед, въззивният съд е намерил, че същата е надлежно мотивирана и съдържа ясно и конкретно посочване на причините, поради които се прекратява трудовия договор, а именно – ищцата не притежава изискуемото за длъжността висше педагогическо образование и няма необходимия професионален опит за тази длъжност. Окръжният съд е изложил и мотиви, че без да счита за определящо цитирането на правната норма в заповедта, то дадената от работодателя правна квалификация в случая е съответна на посоченото основание.
Въззивният съд е приел за установено по делото и че ищцата има завършено висше образование със степен „магистър” по специалността „международни икономически отношения” в СА „Д. Ц.” – [населено място], както и че е придобила допълнителна професионална квалификация „учител” след завършването на съответното обучение към Шуменски университет „Епископ К. П.”, за което има издадено свидетелство за професионална квалификация. При така установените обстоятелства, съдът е приел за несъмнено установено по делото, че ищцата няма висше педагогическо образование, както и че към момента на уволнението ? същата не е имала двегодишен учителски трудов стаж, независимо, че след преназначаването й на длъжността „помощник-директор по учебната част” е вземала часове с ученици. С оглед на това, окръжният съд е достигнал до извода, че ищцата действително не отговаря на променените изисквания за образование и професионален опит, нужни за заемане на длъжността „помощник-директор по учебната дейност” в ответното учебно заведение.
Въззивният съд е установил и че ищцата се позовава по делото на злоупотреба с права от страна на работодателя, без обаче да излага конкретни факти и обстоятелства, на които се основава това нейно твърдение, като едва във въззивната ? жалба е наведен довод, че злоупотребата с право се изразявала във въвеждането от работодателя на произволни изисквания за заеманата от нея длъжност, без същите да са свързани с характера на самата работа. Този довод окръжният съд е намерил за изцяло неоснователен, като е приел, че по делото е установено, че трудовите функции на длъжността „помощник-директор по учебната дейност” са пряко свързани с планирането, организацията и контрола на учебния процес, а и с изпълнението на задължителна норма преподавателска работа, както и че ищцата е вземала учебни часове с ученици, поради което изискванията за педагогическо образование и съответен педагогически опит за заемане на тази длъжност са напълно съвместими с характера на работата. Съдът е посочил и че именно липсата на педагогическо образование и достатъчен педагогически опит са довели до установените от доказателствения материал по делото, пропуски и несъответствия в работата на ищцата, респективно – забавено и неточно изпълнение на трудовите й задължения.
С така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, никой от изведените от страна на жалбоподателката четири правни въпроса не е разрешен в противоречие с което и да било от представените с изложението ? четири решения на ВКС. Както вече беше посочено, и самата жалбоподателка не сочи конкретно нито едно такова противоречие. Твърдяното в изложението противоречие между обжалваното въззивно решение и решение по въззивно гр. дело № 359/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, не би могло да бъде установено от настоящата инстанция, тъй като жалбоподателката не е представила последното решение, нито доказателства то да е влязло в сила – за да е изобщо годно да формира противоречива съдебна практика. Никой от изведените от страна на жалбоподателката правни въпроси не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както вече беше посочено, жалбоподателката не навежда каквито и да било аргументи и доводи в тази насока в изложението към касационната си жалба; а освен това по тези въпроси е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, включително – представените от жалбоподателката четири касационни решения. В смисъла на изложеното са и задължителните указания и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото и в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната гимназия, претендираните и направени от последната, разноски за адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция, в размер 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 415/07.08.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 513/2015 г. на Плевенския окръжен съд;
ОСЪЖДА П. Д. Б. да заплати на П.. в [населено място] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.