2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 22.01.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 194 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от А. Й. А., срещу определение № 377/16.10.2017 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 3813/2017 г. по описа на трето гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане негова частна жалба вх. № 7850/07.07.2017 г. срещу определение на ВКС по чл. 288 ГПК.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваната част от съдебния акт, защото счита, че определенията по чл. 288 ГПК, с които касационна жалба не се допуска до касационно обжалване, подлежат на общо основание на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Насрещната страна ОД на МВР-Р., чрез юрисконсулт Г. Д., отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноски.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
А. А. е подал частна жалба с вх. № 7850/07.07.2017 г. срещу определение на ВКС от 16.06.2017 г., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 397/27.10.2016 г. по в.гр.д. № 603/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че съществува вземане на ОД на МВР-Р. за сумата 4 730,84 лева – обезщетение за ползване. С обжалваното в настоящото производство определение № 377/16.10.2017 г. на друг състав на ВКС частната жалба срещу определението по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане, тъй като е прието, че същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол.
Обжалваното пред настоящия състав определение е правилно.
Определението по чл. 288 ГПК не дава конкретно разрешение на процесуалноправен или материалноправен спор на страните по делото, не е изрично предвидено от законодателя, че може да се обжалва, нито е преграждащо по своя характер. Определението по чл. 288 ГПК има за цел, при извършване на предварителна селекция, да даде разрешение на въпроса, дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция или не, с оглед наличието на точно установени от законодателя критерии.
В заключение, частната жалба е неоснователна, а определението, предмет на настоящото производство, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, А. дължи съдебноделоводните разноски на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК определя размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 377/16.10.2017 г. на Върховния касационен съд, постановено по ч.гр.д. № 3813/2017 г. по описа на трето гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 7850/07.07.2017 г., подадена от А. Й. А. срещу определение № 529/16.06.2017 г. по гр.д. № 542/2017 г.
ОСЪЖДА А. Й. А. да заплати на ОД на МВР-Р. сумата от 50 лв. съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: