ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
гр. София, 20.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 5199 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2319 от 07.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2866/2016 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане № 777 от 03.05.2016 г. по гр.д. № 37/2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната искова молба вх. № 94/16.01.2015 г., подадена от К. И. Б. и производството по делото е прекратено.
Срещу определението на Софийския апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 11637/09.08.2016 г., подадена от К. И. Б.. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 37/2015 г. на Софийския окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 94 от 16.01.2015 г. на К. И. Б. против Агенция по вписванията за заплащане на основание чл. 49 ЗЗД сумата в размер от 1 250 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди и в размер от
500 000 лв. – обезщетение за морални вреди. С разпореждане от 06.02.2015 г., връчено на ищеца на 16.02.2015 г., съдът е оставил исковата молба без движение с указание за внасяне по сметката на съда на държавна такса в размер на 70 000 лв. В срока за изпълнение на указанията, на 23.02.2013 г. ищецът е депозирал молба с искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса за разглеждане на производството по делото, която е оставена без уважение с разпореждане от 12.06.2015 г. по гр.д. № 37/2015 г., потвърдено с определение № 2627/30.09.2015 г. по ч.гр.д. № 3010/2015 г. на Софийския апелативен съд, 12 състав. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба вх. № 13826/26.10.2015 г. на К. Б., върната от Софийски апелативен съд с разпореждане от 25.11.2015 г. по ч.гр.д. № 3010/2015 г., поради неотстраняване в срок на констатираните от администриращия жалбата съд нередовности, връчено на жалбоподателя на 25.02.2016 г.
Разпореждането на Софийския апелативен съд не е обжалвано от касационния жалбоподател, поради което определението, с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата на ищеца за освобождаването му от такси и разноски по делото, е влязло в сила на 07.03.2016 г.
С разпореждане от 17.03.2016 г. първоинстанционния съд отново е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер от 70 000 лв. за разглеждане на искова молба вх. № 94 от 16.01.2015 г., връчено лично на ищеца на 18.04.2016 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 25.04.2016 г. Тъй като в дадения от съда срок ищецът не е предприел съответните процесуални действия за привеждане на исковата молба в съответствие с законоустановените изисквания за нейната редовност, исковата молба на К. Б. е върната с разпореждане № 777 от 03.05.2016 г. по гр.д. № 37/2015 г. на Софийския окръжен съд, потвърдено с определението, предмет на настоящото съдебно производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд.
Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, който на основание чл. 278, ал. 4 ГПК следва да намери съответно приложение и в производството по обжалване на определения, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочени допълнителни основания за това – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС.
В частната касационна жалба, подадена от К. И. Б. не е изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Не е посочено кои от изводите на съда, възприети в обжалваното въззивно определение са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с приложените към касационната жалба определения на Върховния касационен съд. Изложените в частната касационна жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не дават основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и приложените към частната касационна жалба съдебни актове, касаещи приложението на чл. 83, ал.2 ГПК – въпрос, който е извън предмета на настоящето производство, разрешен с влязлото в сила определение № 2627/30.09.2015 г. по ч.гр.д. № 3010/2015 г. на Софийския апелативен съд. Неотносимо към законосъобразността на разпореждане № 777 от 03.05.2016 г. по гр.д. № 37/2015 г. на Софийския окръжен съд, предмет на проверка на обжалваното въззивно определение е и обстоятелството, че след постановяването му жалбоподателят е бил освободен с определение от 10.06.2016 г. от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частната жалба в производството срещу разпореждането за връщане на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че разрешеният в определението процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК – подлежи ли на връщане искова молба, когато ищецът не отстрани в срок констатираните нередовности и в частност, когато не е внесъл държавна такса за разглеждане на иска е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразявайки утвърдената практика, съдът е приел, че съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК към исковата молба се представя документ за внесена държавна такса, дължима при завеждане на делото, което е в кръга на абсолютните процесуални предпоставки за редовност на исковата молба; че когато първоинстанционния съд е сезиран с нередовна искова молба и указанията на съда за отстраняване на нередовностите не са отстранени в определения срок, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2319 от
07.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2866/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: