3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
гр. София, 30.09.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3463 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 888/02.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 15373/2013 г. на Софийския градски съд (СГС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение № ІІ-69-70/23.07.2013 г. по гр. дело № 37719/2012 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявените от Й. Г. Х. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № РД-22-56/04.06.2012 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател и последното е осъдено да й заплати сумата 1 263.56 лв. – обезщетение за периода 05.06.2012 г. – 17.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2012 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и на процесуални правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ, а именно: 1) дали заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, ако в нея не са посочени конкретни дати на извършване на нарушения на трудовата дисциплина, но е посочен период, в рамките на който са реализирани дисциплинарни нарушения; и 2) дали заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, ако в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако служителят е запознат с тях, както и ако част от реквизитите на заповедта се съдържат в искането на обяснения по чл. 193 от КТ. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези два материалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, във връзка с което се сочат решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Й. Г. Х. в отговора си излага становище и подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора по него, да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда.
В случая изведените от касатора два материалноправни въпроса по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ са включени в предмета на спора по делото и са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение – за да достигне до крайния си извод за незаконосъобразност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение”, въззивният съд е приел, че процесната заповед № РД-22-56/04.06.2012 г., с която то е наложено, не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Наред с това, обаче, въззивният съд е разгледал по същество трудовоправния спор относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение на ищцата, като е приел, че дори заповедта да е мотивирана в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ, по делото не е доказано ищцата да е извършила нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка СГС е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към подробните мотиви на първоинстанционното решение, изложил е и свои собствени съображения, отговаряйки и на оплакванията и доводите във въззивната жалба на касатора.
При така приетото от въззивния съд по съществото на трудовия спор, – че по делото не е доказано ищцата да е извършила нарушения на трудовата дисциплина, следва, че независимо от това дали изведените от касатора два материалноправни въпроса по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ са разрешени с обжалваното решение в противоречие или при съобразяване със задължителната практика на ВКС, то това не би могло да повлияе върху крайния изход на делото. Това е така, защото крайните правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ са обусловени и от изложените от него мотиви по съществото на трудовия спор – приетото в обжалвания акт, че работодателят-ответник не е доказал по делото ищцата да е извършила процесните дисциплинарни нарушения, само по себе си е достатъчно за уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение. Относно този решаващ извод на СГС, обуславящ крайния резултат по делото, касаторът не сочи правни въпроси в изложението си.
В заключение – формулираните от жалбоподателя два материалноправни въпроса по приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ, не са от значение за крайния изход на правния спор пред въззивния съд, поради което и не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение. Поради това същото не следва да се допуска, без да необходимо да се изследва наведеното допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендиарните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по делото, в размер 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 888/02.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 15373/2013 г. на Софийския градски съд – в обжалваната част, с която са уважени, предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Й. Г. Х. сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.