О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1428
София, 11.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5257 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р., чрез прокурор П. В. Б. от Окръжна прокуратура – Видин, срещу въззивно решение № 85/06.07.2015г., постановено от Видинския окръжен съд по гр.д. № 186/2015 г.
Излага доводи за неправилност – нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и необоснованост в извода на въззивния съд за причинна връзка между вложените семейни отношения на И. П. и последвалия развод, както напускането на работа, с воденото наказателно производство.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Видинският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Видински районен съд, е осъдил П. на РБ да заплати на И. П. П. обезщетение в размер на 10000 лв. за причинени й неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за времето от 01.1202008 г. – 09.10.2009 г., включително, в качеството на длъжностно лице – управител на магазин „Интърнити“, [населено място], собственост на [фирма], в условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди пари – сумата от 15 979,57 лв., поверени й да ги пази.
За да постанови този резултат, съдът установил, че след възобновяване на наказателното производство от ВКС и отмяна на постановените осъдителни присъди, с влязло в сила решение от 11.07.2014 г. на Видинския окръжен съд, И. П. е оправдана. Наказателното производство, включително предварителното следствие продължило четири години; била взета мярка за неотклонение „подписка“. Установено е, че по време на наказателното преследване, П. станала нервна, затворила се в себе си, не искала да излиза, отбягвала приятелите си, притеснявала се какво ще се случи, ако я осъдят, както и какви ще са последиците за детето й; не можела адекватно да се грижи за новороденото си дете; била избухлива и нервна в отношенията със съпруга си и той поискал да се разделят. Съдът приел за установено още, че по време на наказателното производство – през 2012 г. И. П. започнала работа във В., но скоро след това работодателят поискал да напусне, защото е подсъдима. Съдът, като взел предвид тежестта на престъплението, за което било повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, установените притеснения, несигурност, чувство на накърнена чест и достойнство, връзката между повдигането и поддържането на обвинението с развода на П., невъзможността й да се грижи за новороденото си дете и прекратяването на трудовото правоотношение с В., както и бита, социалния й живот и положение в обществото преди повдигане на обвинението, намерил, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е в размер на 10000 лв.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с произнасяне по материалноправния въпрос как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да прецени всички конкретно, обективно съществуващи, обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.
Според касатора, разрешението по поставените правни въпроси се явява в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на П ВС РБ, ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2001 г., т. 19, на ОСГК на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г. на IV г.о на ВКС, решение № 673/15.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1916/2009 г. на IV г.о на ВКС и решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на III г.о. на ВКС.
Процесуалноправният въпрос е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства и при определяне на обезщетението се е съобразил с установените обстоятелства имащи отношение към неимущественото увреждане и паричното му обезщетяване.
Материалноправният въпрос е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат по спора, като се установява противоречие между решението на съда и указанията в Постановление № 4/23.12.1968 г. на П. РБ, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 85/06.07.2015г., постановено от Видинския окръжен съд по гр.д. № 186/2015 г.
Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: