2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София, 29.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 747 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. С. срещу разпореждане № 834/28.09.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 287/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд. С него е върната частната касационна жалба с вх. № 142/17.09.2012 г., подадена от същия жалбоподател срещу постановеното по същото въззивно частно гр. дело, определение № 716/24.08.2012 г., с което е отменено протоколно определение от 11.06.2012 г. по гр. дело № 194/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което е било спряно производството по същото първоинстанционно дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че атакуваното с върнатата частна касационна жалба определение № 716/24.08.2012 г. не подлежи на касационно обжалване, както и че частната касационна жалба е неподписана.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че дори и да е недопустима частната касационна жалба поради това, че съдебният акт на въззивната инстанция не подлежи на обжалване, то връщането й и оставянето й без разглеждане е в правомощията на Върховния касационен съд. С оглед това, жалбоподателят счита, че като е върнал частната касационна жалба на това основание с обжалваното разпореждане, въззивният съд постановил недопустим съдебен акт. Сочи се и че неподписването на жалбата е основание за оставянето й без движение, а не е основание за нейното връщане, каквото съдът може да постанови едва след неизпълнение на дадени указания.
Ответникът по частната жалба – ищецът в първоинстанционното производство и жалбоподател в частното производство пред въззивния съд [фирма], в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 285 и чл. 286, във вр. с чл. 274, ал. 3 и 4 и с чл. 275 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е не само да провери редовността на частната касационна жалба, а и да провери дали не е налице изначална абсолютна процесуална пречка за нейната процесуална допустимост – дали тя не е подадена извън рамките на преклузивния процесуален срок за обжалване, както и дали атакуваното с нея въззивно определение изобщо не подлежи на касационно обжалване (чл. 286, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 и 4 и с чл. 275 от ГПК). В последните случаи частната касационна жалба следва направо да бъде върната от въззивния съд, без да е необходимо той да дава указания за отстраняване нередовностите й, които указания биха били безпредметни.
По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които се отменят определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи понататъшното развитие на делото. Именно такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, е постановеното в случая от въззивния съд, определение № 716/24.08.2012 г., с което е отменено преграждащото определение на районния съд за спиране на първоинстанционното производство по делото. Това, че въззивното определение е окончателно е и изрично посочено в него от въззивния съд, но жалбоподателят не се е съобразил с това указание, а е подал процесуално недопустимата частна касационна жалба с вх. № 142/17.09.2012 г. Като е върнал последната с обжалваното в настоящото частно производство разпореждане № 834/28.09.2012 г., въззивният съд – предвид гореизложеното, не е излязъл извън рамките на процесуалните си правомощия, а е постановил процесуално допустим и правилен съдебен акт.
Поначало верни са съображенията на жалбоподателя, че неподписаната частна касационна жалба е нередовна, поради което въззивният съд следва да даде указания за отстраняване на тази нередовност и едва при неизпълнението им от жалбоподателя в рамките на законоустановения преклузивен срок, жалбата следва да се върне като недопустима. Когато обаче частна касационна жалба е изначално недопустима и подлежи на връщане, поради това че е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, то (както беше посочено и по-горе) предоставянето на възможност на жалбоподателя да отстрани нередовността й като я подпише, е безпредметно (още повече, че в случая жалбоподателят не оспорва, че частната касационна жалба с вх. № 142/17.09.2012 г. е подадена от него).
По горните съображения оплакванията в частната жалба са неоснователни. Обжалваното разпореждане на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 834/28.09.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 287/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.