Решение №367 от 18.3.2014 по гр. дело №5394/5394 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 18.03.2014 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5394 по описа за 2013 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. И. З. чрез адв. Б. Ю. от АК Благоевград, срещу въззивно решение № 2123/03.06.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 313/2013 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателсва и доводите на страните, необоснованост.
Насрещната страна ** „С. и.” при [община] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Благоевградски районен съд, ги отхвърлил. Ищцата Н. З. е осъдена да заплати на ответника ** „С. и.” при [община] съдебноделоводни разноски.
По делото е установено, че З. е работила по трудово правоотношение с ** „С. и.” при [община] на длъжността „главен счетоводител”. Уволнена е поради съкращаване на щата. Съдът установил, че работодателят наел трето лице – Я. В. И. по договор за счетоводно обслужване, но приел, че този факт не изключва реалното съкращаване на щата, тъй като заеманата от З. длъжност не фигурира по щата към датата на уволнението й.
В изложението към касационната жалба е повдигнат материалноправният въпрос дали е налице реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по граждански договор. Въпросът е от значение за постановения резултат, като даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото с отговор по чл. 290 ГПК от състав на Върховния касационен съд в решение № 17/31.01.2013 г. по гр.д. № 1168/2012 г. по описа на ІV ГО ВКС. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен правен въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Той е повдигнат във връзка с касационното оплакване, че въззивната инстанция не е обсъдила съображенията на Н. З. за незаконосъобразност на уволнението, още и поради злоупотреба на работодателя с права, за което е изложила подробни фактически твърдения и правни доводи в исковата молба.
Този процесуалноправен въпрос е също от значение за постановения резултат, защото З. е въвела като основание на иска за незаконност на уволнението, както липсата на реално съкращаване на щата, така и злоупотреба с права от работодателя. Първоинстанционният съд е уважил иска именно поради прието от него нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ от страна на работодателя, като е обсъдил събраните доказателства във връзка с фактическите твърдения на ищцата. Във въззивната жалба на работодателя са направени оплаквания срещу този извод на първостепенния съд, така че осъществяването на фактите, с които ищецът обосновава злоупотреба с право от страна на работодателя, както и правната преценка за приложението на чл. 8, ал. 1 КТ, са били част и от предмета на въззивното производство. Въззивният съд не е обсъдил нито фактите, нито правните доводи и съображения на страните във връзка с твърдяната злоупотреба с права. Налице е противоречие с отговора по чл. 290 ГПК, даден с решение № 217/09.06.2011 г. от ІV ГО ВКС по гр.д. № 716/2010 г., което обуславя приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение, налице са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2123/03.06.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 313/2013 г.
За касатора Н. И. З. производството е безплатно и тя не дължи плащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top