О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 21.09.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3014 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Е. Д. М., срещу определение № 873/13.03.2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 744/2017 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 276 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, изготвено от адв. П. А..
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. М. иск срещу прокурор, в това му качество, за причинени вреди от издаване на постановление по прокурорска преписка № 259/2013 г., в изпълнение на възложените му функции. Съдилищата, позовавайки се на чл. 132 от Конституцията на РБ, са намерили, че искът е недопустим предвид функционалния имунитет, с който се ползва ответникът; производството по делото е прекратено.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „какви са предпоставките за прилагане на правната норма „прокурорски имунитет“ и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска или отговорът трябва да бъде даден в решението по същество; допустимо ли е с мотива за прилагането на понятието „функционален имунитет“ да се нарушава чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ, чл. 14 МПГПП и чл. 47 от Хартата на ЕС и да се отнема на касатора Е. М. правото на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства пред съд; правните норми на ЕКЗПЧ, ратифицирани от Република България дерогират ли правните норми на националното право, съответно правните норми по МПГПП на ООН дерогират ли националното право при противоречие и българският съд длъжен ли е да ги приложи с предимство“.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, нито установява причини, обуславящи служебно допускане на касационното обжалване.
Конституцията на Република България урежда функционалeн имунитет на магистратите – съдии, прокурори и следователи. Няма специално уреден „прокурорски имунитет“. Няма никакво съмнение в тълкуването на чл. 132 КРБ, съществува и многобройна и непротиворечива съдебна практика. Този функционален имунитет е с ограничен обхват и се проявява в две основни насоки – в гражданската и наказателна неотговорност за служебните действия на магистратите и постановените от тях актове по делата и преписките, освен ако е извършено умишлено престъпление, установено по надлежен ред. Ясно е, също така, че сезираният съд служебно преценява за наличието, съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на иск. Когато исковата молба бъде върната, съответно исковото производство бъде прекратено, защото е недопустимо, това не е отказ от правосъдие; страната не е лишена от право на участие и от защита, защото съдебният акт подлежи на обжалване. Несъмнено, наличието на функционален имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу тях за действия и актове във връзка с длъжността им, т.е. съдът не постановява решение, с което отхвърля иска, а преди това, с определение, производството се прекратява като недопустимо.
Преценката за допустимост на исковото производство е първата, която прави сезираният съд и в момента, в който има данни за недопустимост на иска, съдът се произнася с определение, с което прекратява производството по делото. В случаите, когато обстоятелствата са ясни още при подаване на исковата молба не е нужно провеждане на открито съдебно заседание и съдът се произнася в закрито съдебно заседание. Няма съмнение, че тази уредба не е в нарушение и на изискването за независим и безпристрастен съд, нито противоречи на ЕКЗПЧС и Хартата на основните права на Европейския съюз. Ясно е, също така, че съдът дължи произнасяне при редовно и допустимо сезиране и отказът да разгледа искане, което е недопустимо не съставлява лишаване от достъп до съд.
От друга страна, увредените гражданскоправни субекти от действия и бездействия на магистрати, не са лишени от правна възможност да търсят обезщетение, само че, не пряко от магистратите в качеството им на физически лица, а от държавата в специалните хипотези на ЗОДОВ.
Въпросите, свързани с това дали е допустимо да се нарушават чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ, чл. 14 МПГПП и чл. 47 от Хартата на ЕС, съответно те имат ли предимство спрямо националното законодателство, когато последното им противоречи, са неотносими. От една страна, конституционната разпоредба има непосредствено действие, като предимството на ратифицирана по надлежен ред международна конвенция е пред тези норми от вътрешното законодателство, които й противоречат (чл. 5, ал. 4, изр. 2 КРБ), но не и спрямо конституционните. От друга страна, уредбата на чл. 132 КРБ не противоречи на цитираните международни актове, вкл. ЕКЗПЧ. Както стана ясно, увреденият може да потърси и намери защита на нарушени права, но по друг ред и от друг субект, а не пряко от магистрата, щом увреждането не е резултат от умишлено престъпление. Евентуални грешки на магистрата, независимо дали са свързани с юрисдикцията или процедурата, при установяването на законовите основания или прилагането на закона или при оценяването на доказателствата, се разрешават чрез обжалване; разрешаването на други недостатъци, които не могат да бъдат оправени по този начин води в определени хипотези само до претендиране на щети от неудовлетворената страна към държавата. Държавата може да бъде отговорна и съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека за обезщетяване на страна по процеса в определени обстоятелства, което също не се отнася пряко до функционалния имунитет на магистратите, нито изключва наличието му.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 873/13.03.2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 744/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: