3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 22.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1223 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 504 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 4018/2011 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от С. Й. Н. от [населено място] против П., осъдена да заплати обезщетение в размер на 15000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 21.12.2001 г. ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал.3, вр. с ал.2 НК; чл. 302, т.2 вр. с чл. 301, ал.3 вр. с ал.1 НК; чл 288, пр. І НК и чл. 143, ал.3 вр. с ал.1 НК при взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „домашен арест” с определение от 26.04.2002 г. на Софийски окръжен военен съд. По така повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 260/2002 г. на Софийски окръжен военен съд, по което с определение от 27.11.2002 г. мярката за неотклонение е изменена в „подписка”, а с присъда от 04.03.2003 г. ищцата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 301, ал.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл. 26 НК; по чл. 288, пр. І НК и чл. 302, т.2 вр. с чл. 301, ал.1 НК вр. с чл. 18, ал.1 НК и определено общо наказание от пет години лишаване от свобода и оправдана по останалите обвинения. С решение от 19.06.2003 г. по н.о.х.д. № 69/2003 г. на Военно апелативен съд, [населено място] присъдата на първоинстанционния съд е отменена в осъдителната и част и делото върнато за ново разглеждане. Образуваното н.о.х.д. № 92/2004 г. на Софийски военен окръжен съд е било прекратено с разпореждане от 05.02.2004 г. и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Въз основа на отново внесен обвинителен акт е образуваното н.о.х.д. 132/2005 г., което с определение от 16.06.2005 г. е прекратено и върнато за отстраняване на процесуални нарушения, а с определение № 33 от 28.07.2005 г. по н.ч.д. № 33/2005 г. на Софийски военен съд, наказателното производство е прекратено на основание чл. 239а, ал.6 НПК (отм.) поради невнасяне на делото от прокуратурата за разглеждане в съда. Така проведеното наказателно преследване е довело до негативна промяна в начина на живот на ищцата, поради породеното към нея отрицателно отношение на приятели и колеги; увредени са били в значителна степен доброто и име, честта и достойнството и поради разгласяване на случая и чрез средствата за масова информация, а чрез взетите мерки за неотклонение е била ограничена и свободата и. При така установените факти е прието, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размер на 15000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения му размер от 200000 лева, както и срещу ответниците Софийски военен съд и Софийски военно-апелативен съд искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че съдилищата не могат да носят отговорност по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за осъждане с присъда, отменена по реда на инстанционния контрол.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от Прокуратурата на Република България. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се направи анализ и преценка на всички установени по делото обстоятелства е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС и ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решения по гр.д. № 5367/2007 г. І г.о. ВКС; гр.д. № 599/2008 г. ІІ г.о. ВКС и гр.д. № 1110/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 200000 лева, както и в отхвърлителната част срещу Софийски военен съд и Софийски военно-апелативен съд е обжалвано с насрещна касационна жалба от С. Й. Н.. Изложени са доводи за определяне на обезщетението в нарушение на ППВС № 4 от 1968 г. без да са обсъдени всички обстоятелства от значение за размера му, както и че съдебната практика при определяне размера на обезщетенията в сходни случаи е противоречива.
Доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са неоснователни. В съответствие с установената практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи значение за размера му. Съобразил е тежестта на обвинението; продължителността на незаконното наказателно преследване, както и ограниченията, наложени от мерките за неотклонение; преживените от ищцата стрес и морални страдания от злепоставянето и в обществото; накърняването на честта и доброто и име.
Не е налице и твърдяното противоречие с установената практика на съдилищата. В приложените решения № 783 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. І г.о. ВКС; решение № 284 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 599/2008 г. ІІ г.о. ВКС и гр.д. № 1110/2009 г. на Софийски апелативен съд, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен въз основа на конкретните обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
С оглед изхода на делото по касационната жалба на П. и на основание чл. 278, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 4018/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: