2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София, 17.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4073 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 3357/25.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 391/2016 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 67-II-156/04.11.2015 г. по гр. дело № 31732/2015 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от П. Д. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с предизвестие за прекратяване на трудовия договор, отправено от управителя на дружеството-касатор, считано от 09.04.2015 г.; ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „инженер-проектант” при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 7 474.62 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение през периода 09.04.2015 г. – 09.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2015 г. до погасяването; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. Д. П. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три правни въпроса: 1) налице ли е намаляване обема на работа в предприятието, когато работодателят изпълнява осъществяваната от него дейност в намален обем, както и приключването на определени дейности в предприятието води ли до отпадане на необходимостта от изпълняваните от работника или служителя трудови функции; 2) в случаите, когато се съкращава единствената по вид трудова функция в предприятието, работодателят задължен ли е да провежда подбор съгласно чл. 329 от КТ; и 3) в случаите, когато извършването на подбора не е задължително – ищецът заема единствена по вид трудова функция и работодателят предвижда да прекрати трудовите правоотношения именно с онези работници и служители, длъжностите на които се съкращават, проведеният подбор подлежи ли на съдебен контрол.
Жалбоподателят сочи в изложението си, че са налице специалните предпоставки (допълнителните основания) за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, но нито сочи, нито представя влезли в сила съдебни решения, в противоречие с които въззивният съд да е разрешил горните въпроси, нито излага съображения в тази насока; нито пък навежда каквито и било доводи тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Макар само предвид горното, съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 3 и т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване в случая да не следва да се допуска, настоящият съдебен състав намира, че то не следва да се допуска и по следните съображения:
Съгласно трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 125/18.04.2013 г. по гр. дело № 832/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 29/08.02.2011 г. по гр. дело № 265/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, и това състояние трябва обективно, фактически да съществува. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител.
Въззивният съд е разрешил първия правен въпрос с обжалваното решение, в пълно съответствие с тази задължителна практика на ВКС. Въз основа на писмените доказателства, свидетелските показания и експертното заключение по делото, СГС е приел за установено, че ищецът е заемал единствената щатна бройка за длъжността „инженер-проектант” в отдел „развойна дейност“ при ответното дружество-касатор, както и че длъжността на ищеца включва трудови функции по проучване, консултиране, проектиране и съгласуване на електрически инсталации и мрежи в съответствие с проектното задание, но също така и трудови функции по участие в съставяне на актове и протоколи по време не строителството, които се подписват от служителя, т.е. същността на вменените в длъжността на ищеца трудови задължения не се изчерпва само с дейност по проучване и проектиране, а се характеризира и с трудови задължения по извършване на последваща надзорна/контролна дейност при изпълнението на проекта – в хода на реализиране на строителните работи. Съдът е изтъкнал и че тези надзорни/контролни функции представляват свойствени задължения за длъжността и са нейна съществена особеност, отличаваща я от другите длъжности. С оглед на това, въззивинят съд е приел, че приключването на работата по проектиране на конкретно задание (по делото са установени два такива проекта) не означава, че работодателят изпълнява осъществяваната от него дейност в намален обем, а още по-малко води до отпадане на необходимостта от изпълняваните от ищеца трудови функции, защото тяхното естеството е свързано не само с работата по проучване и проектиране на ел. инсталации, а и с последващата дейност по контрол и съставяне на актове за съответствие с проекта на изпълнените строителните работи. Изложени са и съображения, че завършването на проектирането означава, че трудовите задължения на ищеца се концентрират по извършване на дейност, свързана с участието му при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, които се подписват точно от него; завършването на определен проект като обективен факт не води до намаляване обема на работа в предприятието на работодателя, защото работата след завършването на проекта продължава да се изпълнява, но на фаза контрол и проверка на строителните работи, а тази дейност се осъществява посредством трудовите функции, включени в длъжността на ищеца (в тази връзка СГС се е позовал и на решение № 232/13.06.2011 г. по гр. дело № 871/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Прието е за установено и че след завършване на проектирането служители от предприятието на работодателя са продължили да изпълняват дейност по проектите – технически надзор, а именно такива трудови задължения са включени в заеманата от ищеца длъжност. С оглед това е прието, че не е налице намаляване обема на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а още по-малко е налице фактическо състояние, което да води до отпадане на необходимостта от изпълнение на включените в длъжността на ищеца трудови функции. Като допълнителни съображения, че не е налице намаляване обема на работа в предприятието на работодателя, въззивният съд е посочил и че съгласно щатните разписания броят на служителите в предприятието е увеличен, като в отдел „развойна дейност“, в който е работел ищецът, броят на служителите не е намален, макар длъжността на ищеца да е премахната. В тази връзка СГС е приел и че намаляването обема на работа като фактическо основание засяга определен кръг работници и служители, но когато се отнася до премахване на само една длъжност, както е в случая, е налице „съкращаване в щата“, което макар и близко и съвместимо с уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е отделно и различно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Последните изводи на въззивния съд са в съответствие и с приетото в решение № 236/09.07.2012 г. по гр. дело № 1251/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Отделно от горното, СГС е намерил, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и поради неизвършване на подбор съобразно критериите на чл. 329 от ГПК. В тази връзка, след обсъждане на доказателствата по делото, съдът е приел, че по никакъв начин не е установено, че останалите на работа служители изпълняват възложената работа на по-високо ниво и работят по добре от ищеца; от събраните по делото доказателства не става ясно нито за нивото на работа, изпълнявана от ищеца, нито за нивото на работа, изпълнявана от останалите на работа служители; неясно е с какво точно при изпълнение на възложената работа останалите на работа служители превъзхождат ищеца и в кое точно отношение уволненият работник им отстъпва. Съдът е приел, че по делото няма никакви данни да е сравнявана професионалната квалификацията на служителите, а и не са представени доказателства, от които да се установи, че останалите на работа са с по-висока професионална квалификация от тази на ищеца. С оглед на това е направен и изводът, че без съмнение критериите на чл. 329 от КТ не са спазени – няма никаква яснота какво е образованието, трудовият стаж, знанията, уменията и професионалният опит на сравняваните служители. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал и че обстоятелството, че ответникът-работодател не е бил длъжен да извърши подбор, защото за длъжността на ищеца е предвидена само една щатна бройка, която е премахната, не го освобождава от задължението да спази критериите по чл. 329 от КТ при извършването на процесния подбор.
От така изложените мотиви към обжалваното решение е очевидно, че вторият формулиран от касатора правен въпрос (в случаите, когато се съкращава единствената по вид трудова функция в предприятието, работодателят задължен ли е да провежда подбор съгласно чл. 329 от КТ) не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без никакво значение за изхода на правния спор по делото; респ. – този въпрос не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Третият изведен от касатора правен въпрос по приложението на чл. 329 от КТ, също е разрешен от въззивния съд в съотвествие със задължителната практика на ВКС – ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 64/26.03.2014 г. по гр. дело № 5811/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Там също е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии, съгласно чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При съкращаване на щата на единствената щатна длъжност (трудова функция; респ. – и поради намаляване обема на работа) работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг/и работник или служител, заемащ близка или сходна длъжност. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него, а съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице посочените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, и претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция по делото, в размер 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3357/25.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 391/2016 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. Д. П. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.