О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София,22.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7074 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Л., чрез адв. М. Н. Т., срещу въззивно решение № 396/27.06.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 565/2014 г. в частта, с която е отхвърлен иска му против Х. Ж. Ж. за заплащане на сумата от 20 000 евро, преведена без основание, по банков път, на 01.09.2003 г,. и на сумата от 2 500 евро, преведена чрез М. Д., на 19.12.2003 г.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна Х. Ж. Ж., чрез адв. Н. М. от АК Стара Загора, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по обективно съединени искове, всеки с цена над 5 000 лв., и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
А. Л. предявил обективно кумулативно съединени искове срещу Х. Ж. за връщане на 20 000 евро, преведени по банков път на 01.09.2003 г,. и на сумата от 5000 евро, преведена на 19.12.2003 г. Твърди, че сумите били платени от него във връзка със съвместен проект между страните за създаване на дружество и започване на дейността му, както и за закупуване на терен, за възнаграждения на нотариус, счетоводител и др. Ж. не предприела никакви действия във връзка с горното и се съгласила , подписвайки декларация на 22.01.2008 г., да върне парите.
Искът за сумата от 20 000 евро е изцяло отхвърлен, а този за връщане на 5 000 евро е частично уважен – в размер на 2 500 евро, и отхвърлен в останалата част.
Пловдивският апелативен съд приел за недоказано твърдението на ищеца Л. – че превел по банков път 20 000 лв. по сметка на Х. Ж., тъй като не били представени доказателства банковата сметка на Ж. да е била заверена, а и сам ищецът твърди и представя доказателства, че не той е извършил превода, а друго лице – търговското дружество [фирма], както и черпи права от декларация, признаваща права на трето лице – [фирма].
Установено е също, че на 19.12.2003 г. Д. М. е наредил сумата от 2 500 евро, на получател Х. Ж., но липсват каквито и да са доказателства, че наредителят е действал от името и за сметка на ищеца Л., както и, че сумата е получена от Ж.. Лично А. Л. превел на същата дата – 19.12.2003 г. с искане за международен паричен превод, по сметка на Х. Ж., сумата от 2 500 лв., като преводът е извършен от „Б. П” чрез „М. г”. Прието е, че липсва основание за получаване на парите от Ж., преведени й лично от А. Л., поради което, за посочената сума, искът е уважен, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тази част въззивното решение е влязло в сила.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: Следва ли ищецът да доказва постъпването на сумата по сметката на ответника, когато последният е признал това обстоятелства в частен писмен документ, изхождащ от него и не прави възражение, че не е получил сумите и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо не ги приема, защо обосновава мотивите си, съответно решението, само на някои от събраните по делото доказателства.
Според касатора, първият въпрос е материалноправен, за приложението на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, и по него не е налице съдебна практика; разглеждането му е от значение за развитие на правото.
Вторият въпрос е свързан с оплакване, че на са обсъдени следните доказателства – декларация на ответника Ж., в която заявява, че е получила парите, от кого ги е получила и на кого ще ги върне, както и писмо на банка М. П. С. от 11.02.2014 г. Касаторът не е изложил обосновка по втория въпрос за допълнителните критерии по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
И двата поставени въпроса са процесуалноправни. Първият е некоректно поставен, защото от една страна, ищецът, който твърди, че е превел сума на ответника без основание, безспорно, носи тежестта да докаже предаването на парите, тъй като черпи права от този факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. На практика касаторът А. Л. иска по реда на чл. 290 ГПК съдът да даде принципно и общо разрешение, което е невъзможно – дали с изброените от него доказателствени средства се установява посочения спорен факт. Няма никакво съмнение, че страната, която носи тежестта на доказване следва да проведе пълно главно доказване, а то е успешно, когато може да изгради абсолютната убеденост на съда в осъществяване на твърдяния факт. Ясно е, също така, че във всеки конкретен случай, с оглед твърденията на страните и събраните доказателства, при съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съдът изгражда своите фактически и правни изводи, като не може да се изведе принципно значим и общо важим отговор с кои доказателства, доказването е във всички случаи успешно. От друга страна, не е вярно, че ответникът Ж. не е възразила, че е получила спорните суми от ищеца – в отговора на исковата молба изрично е заявила, че оспорва иска, както и всички фактически твърдения, а частният документ, който има предвид касатора (декларацията от 22.01.2008 г.) би могъл да има само белезите на извънсъдебно признание, което се преценява ведно с всички доказателства по делото. Нещо повече, Ж. е възразила по делото, че е подписала изготвен от самия Л. документ с признание, че ще върне на негова фирма пари, но по негово изрично настояване, с обяснение, че му е нужно, за да оправдае разход на своя фирма пред данъчни органи; представя и кореспонденция между тях в тази връзка.
И накрая, въззивният съд е приел за недоказано получаването от Ж. на сумата от 20 000 евро и 2 500 евро, но наред с това е изложил и друго съображение, което е и основно, за да постанови крайния резултат по делото – с двете суми не е намаляло личното имущество на ищеца, а евентуално на трети лица – търговско дружество и физическо лице, като няма никакви доказателства те да са действали от името и за сметка на ищеца Л..
Вторият процесуалноправен въпрос – може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо не ги приема, защо обосновава мотивите си, съответно решението, само на някои от събраните по делото доказателства, е принципно значим, но неотносим към постановеното от въззивния съд. Той се е произнесъл в рамките на въззивната проверка и с оглед предмета на иска, очертан от ищеца – той сам, изрично, включително след изрични указания на пъвостепенния съд да уточни иска, поради противоречиви твърдения и искане, е заявил, че сумата от 20 000 евро е преведена от фирмена сметка на търговско дружество – трето на спора лице – [фирма]. Изводът на съда е, че ищецът Л., независимо от това дали има участие в търговското дружество, съответно в управлението му, когато задължава сметка на юридическото лице, не намалява личното си имущество като физическо лице. В тази връзка, съдът е обсъдил относимите към така очертания предмет на спора доказателства, включително и декларацията от 22.01.2008 г. на Ж., като е посочил, че дори да приеме за установено изложеното в нея, то парите са дадени не от ищеца, а от търговско дружество с фирмено наименование [фирма]. Заключението е, че ищецът не може да иска връщане на пари, които са дадени от трети лица – от посоченото в декларацията търговско дружество, или от търговското дружество според твърденията на самия ищец, съставляващи основание на исковата му молба – [фирма], или от физическото лице Д. М..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 396/27.06.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 565/2014 г. в частта, с която е отхвърлен иска му против Х. Ж. Ж. за заплащане на сумата от 20 000 евро, преведена без основание, по банков път, на 01.09.2003 г,. и на сумата от 2 500 евро, преведена чрез М. Д., на 19.12.2003 г.
ОСЪЖДА А. Л. да заплати на Х. Ж. Ж. сумата в размер на 800 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: