2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 22.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2259 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2306 от 15.12.2014 година по гр.д. № 3236/2014 година на Софийски апелативен съд са уважени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. В. Т. от [населено място] против П.., [населено място], осъдена да заплати сумата от 25000 лева. За разликата до пълния им предявен размер от 200000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че с постановление от 12.10.1999 година, ищецът К. В. Т. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4 НК вр. с чл. 26, ал.1 НК, по което обвинение на 08.08.2008 година е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”. С присъда № 91 от 23.04.2001 г. на Сливенски районен съд, потвърдена от Сливенски окръжен съд с окончателно решение от 09.12.2009 г., ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С постановление от 1995 година, ищецът К. В. Т. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б” НК вр. с чл. 26, ал.1 НК, по което на 08.08.2008 година е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”. С присъда № 41 от 24.09.2004 г. по НОХД № 130/1999 г. на Сливенски районен съд, влязла в сила на 12.01.2009 г., ищецът е бил признат за невинен и оправдан и по второто повдигнато му обвинение. Прието е за установено, че незаконното наказателно преследване по двете обвинения се е отразило тежко на ищеца; било е накърнено доброто му име в обществото, претърпял е множество негативни изживявания, предвид което е определено обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 25 000 лева, от които 15000 за първото и 10 000 лева за второто незаконно повдигнато обвинение. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е отчел и липсата на доказателства за претърпени вреди в резултат на разгласяване на обвинението в медиите; обстоятелството, че не е доказана причинна връзка между незаконното наказателно преследване и оставането на ищеца без работа за определен период, както и с влошаване на здравословното му състояние. Отчел е и обстоятелството, че макар и на ищеца да е била наложената забрана за напускане на страната, съдът е давал разрешение за напускане и в случаите, когато е отправяно искане за това, поради което е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата до предявения размер от общо 200 000 лева е постъпила от К. В. Т. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът относно размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на недоказано обвинение е решен в противоречие с т. II от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на пленума на Върховния съд, както и в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата – основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която исковете за неимуществени вреди са уважени до размер на 25 000 лева е обжалвано от П.. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т. 3 и т. 11 от ТР ОСГК № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС и в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, допринесли за настъпването на вредите, както и че е налице основанието за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно въпроса как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Определил е глобално обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС
В съответствие с т. 3 и т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., въззивният съд е присъдил обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, определяйки глобално размера на обезщетението и съобразно постановките на раздел ІІ-ри от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е взел предвид всички обстоятелства, имащи отношения към причиненото увреждане, вкл. продължителния период на незаконно поддържаното обвинение, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция”, характера и тежестта на всяко от повдигнатите обвинения, както и липсата на доказателства по делото за претърпени вреди от влошено здравословно състояние, оставане без социално осигурен доход по време на незаконното наказателно преследване и ограничаване на правото на свободно предвижване.
Не е налице и противоречие между изводите на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД, формирани в обжалваното съдебно решение и тези в приложените съдебни актове, в които размера на обезщетението е определен при друга фактическа обстановка – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици, които обуславят различният им размер.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2306 от 15.12.2014 година по гр.д. № 3236/2014 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: