О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1364
София, 02.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5635 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Ц. Т., в качеството на кмет на [населено място], [община], област В., срещу въззивно решение № 1192/21.05.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 438/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.336 ГПК, вр. с чл.5 ЗЛС, подадена от И. Ц. Т., в качеството му на кмет на [населено място], против В. П. Г., с която се иска поставянето му под запрещение поради това, че Г. не е в състояние сам да се грижи за себе си, опасен е за околните и поставянето му под запрещение се явява в обществен интерес.
Съдът намерил, че ищецът не е легитимиран да предяви иск по чл. 336 ГПК, обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото. Съображенията му са, че производството за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от легитимираните лица – съпруг, близки роднини, прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. Легитимацията на лицата в това производство се определя от закона, поради особения му предмет. В случай, че ищецът не е сред кръга лица, които закона изрично сочи като активно процесуално легитимирани да водят иск по чл. 336, ал.1 ГПК, правният интерес следва да е конкретно установен и да почива на определени факти, от които да се направи извод, че поставянето на ответника под запрещение ще се отрази пряко върху правната сфера на ищеца. Въззивният съд заключил, че ищецът И. Ц. Т. не обосновава правен интерес от предявяване на иска, доколкото не може да се позовава на защитата на обществения интерес – по тези съображения иск по чл. 336, ал.1 ГПК може да предяви само прокурор.
Изложението към касационната жалба възпроизвежда оплакванията на касатора и съображенията му, че е легитимиран да предяви иск по чл. 336 ГПК, след като е законно избран за кмет на населеното място, а дейността му на кмет е уредена в чл. 46 ЗМСМА.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че поставеният правен въпрос е кметът на населеното място, в което живее лицето, чието поставяне под запрещение се иска, има ли правен интерес да предяви иск по чл. 336 ГПК, за защита на обществения интерес и този на ответника.
Касаторът, също така е посочил, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен и въпросът може ли иск по чл. 336, ал. 1 ГПК да бъде предявен от всяко лице, което има правен интерес, или може да бъде предявен само от близки роднини на лицето, чието запрещение се иска и от прокурор.
Въпросите са от значение за постановения резултат, защото апелативният съд е приел иска на Т. за недопустим именно поради това, че няма правен интерес да иска поставянето на ответника под запрещение, като е приел, че в защита на обществения интерес само прокурора е легитимиран да сезира съда с иск по чл. 336 ГПК.
Разрешението не противоречи на тълкуването по решение № 133/2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 330/2011 г. По него искът е предявен от дъщерята на ответника, а не от кмета на населеното място или друг правен субект в защита на обществен интерес. Съдът няма и изрично произнасяне по въпроса кой има правен интерес да поиска от съда да постави под запрещение едно лице. Разрешенията по материалноправни въпроси във връзка с тълкуване на чл. 5 ЗЛС, са без значение както за поставените в изложението към касационната жалба въпроси, а и нямат никакво отношение към съображенията на Софийския апелативен съд да приеме в обжалваното решение, че иска на Т. е недопустим.
Приложеното определение № 503/2009 г. на ІV г.о. ВКС по гр.д. № 674/2009 г. не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е разяснено изрично в ТР 1/2009 г. на ОСГТК. Независимо от това, видно е, че с него не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск от съсобственик за поставяне под запрещение на съсобственик. Именно правният интерес от адекватно управление на съсобствената вещ, за което е нужно съгласие на съсобствениците, е обусловил и правния интерес на съсобственика – ищец да предяви иска по чл. 336 ГПК – той не действа в защитата на обществения ред, или в защита правата на ответника, или в защита на друг обществен интерес.
От друга страна, по поставените правни въпроси е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и разяснения в Постановление № 5/1979 год. на Пленума на ВС, с които въззивното решение е изцяло съобразено. Апелативният съд не е отрекъл правната възможност да предявят иск по чл. 336 ГПК и лица извън изрично изброените в текста – съпругът, близки роднини на ответника, прокурора, но е посочил, че правните субекти, извън посочените трябва да имат правен интерес. Такъв интерес за тях е налице, както е изрично изяснено в Постановление № 5/1979 г. на Пленума на ВС РБ, тогава, когато се засяга правната сфера на ищеца, като пряка последица от увреждане на правната сфера на болното лице – ответник, и то по начин, срещу който ищецът няма друг способ за противодействие.
В този смисъл, ако общественият интерес изисква да се постави едно лице под запрещение, което поради слабоумие или душевна болест е неспособно да се грижи за своите работи, както и когато другите лица по чл. 336, ал.1 ГПК бездействат, легитимиран да предяви този иск е прокурорът – по свой почин или съответно след сезиране от всеки заинтересован, държавен, съдебен или общински орган, включително и от кмета на населено място – в лично качество или като орган на изпълнителната власт.
Напълно в съответствие със съдебната практика и при точно тълкуване на закона, въззивната инстанция е заключила, че кметът, защитавайки обществения интерес, има възможност да сигнализира прокуратурата, а не направо, като ищец, съда. Неговата правна сфера (лични, имуществени права и законни интереси) не са пряко засегнати, нито се твърди, че могат да бъдат увредени от действия/бездействия на ответника.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно срещу въззивно решение № 1192/21.05.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 438/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: