Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.София 10.08.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1812/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Д. К. и Е. Ч. Я., двамата, действащи чрез адв. А. А. Г., срещу въззивно решение № 1/08.01.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 521/2013 г.
Излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение.
Насрещната страна К. Ж. К., действаща чрез адв. С. Л., е изразила становище за неоснователност на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и по-късно в хода на съдебното производство. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение, съставът на Варненския апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, е уважил иска на К. К., предявен против Т. Д. К. и Е. Ч. Я., на осн. чл. 24 СК, като приел за недействителен по отношение на ищцата договора, с който съпругът й Т. К. продал на майка си Е. Я. недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност.
За да постанови този резултат, съдът установил по делото, че Т. Д. К. и К. Ж. К. са съпрузи, сключили брак на 03.02.2005 год. През 2007 г., в условията на съпружеска имуществена общност, са придобили в собственост недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], бл. вх. , ет. ап. . Със заповед за незабавно изпълнение № 2040/ 25.02.2011 год., издадена по ч.гр. д. № 2698 по описа на ВРС за 2011 год., ХІV състав, е разпоредено длъжникът К. К. да заплати на кредитора Т. К. сумата от 100 000 евро, представляваща задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 год., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 417 ГПК. По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство, като изпълнението е насочено върху описания по-горе имот, който е изнесен на публична продан. С постановление от 04.05.2011 год., на Т. К., в качеството му на съпруг недлъжник и на осн. чл. 501, ал. 1 ГПК, е възложена ? ид. ч. от имота. На 22.06.2012 г. той продава на майка си Е. Ч. Я. цялата недвижима вещ, като се легитимирал като собственик върху ? ид.ч. на основание прекратена с принудително изпълнение съпружеска имуществена общност и върху ? ид. ч., на основание публичната продан. Преди това, с определение № 1819/08.06.2011 год., постановено по ч.гр. дело № 823/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, като вместо него е постановено отхвърляне на молбата на Т. К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу съпругата К. К.. Със същото определение издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
Въззивният съд приел, че Т. К. е участвал в изпълнителния процес като взискател, поради което е невъзможно да се ползва от правата, предоставени на съпруга недлъжник, който се явява процесуален субституент на длъжника съпруг досежно защитата на притежавания в съпружеска имуществена общност имот. Постановлението за възлагане на имота от проданта е влязло в законна сила на 15.07.2011 год., което следва от комплексното, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите на нормите на чл. 496, ал. 2 и 3 ГПК. Съдът намерил, че с обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, последното по право се прекратява – аргумент от чл. 433, т. 3 ГПК. Направен е извод, че с обратна сила са отпаднали и всички права, които взискателят е придобил в рамките на изпълнителния процес, в т. ч. и възлагането на недвижим имот. Съдът е приел, че с влизане в сила на определението, с което е обезсилен изпълнителния лист – 08.06.2011 г., купувачът по публичната продан е загубил права върху получения имот. На 22.06.2014 г. К. не е можел да се легитимира като изключителен собственик на вещта, нито към тази дата е била прекратена съпружеската имуществена общност върху нея. Той се е разпоредил с цялата вещ в полза на майка си Е. Я., поради което и искът на съпругата му К. К. по чл. 24 СК е основателен. Изложени са още и съображения, че Т. К. не е трето за изпълнението лице, а и е несъвместимо сливането на качеството съпруг взискател със съпруг недлъжник, поради което не може да се ползва и от нормата на чл. 433, ал. 3 ГПК, която предвижда, че прекратяването на изпълнителното производство не засяга правата на третите лица.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1184/23.10.2014 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на идентичен правен спор между същите страни с решение на Варненския районен съд по гр.д. № 2574/2012 г., по следните обуславящи правни въпроси: допустимо ли е инцидентно съдът да преценява дали обявеният в публичната продан купувач е собственик на възложения му недвижим имот и кога купувачът придобива право на собственост върху възложения му недвижим имот, ако постановлението за възлагане бъде обжалвано; за последиците от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение; последиците от обезсилване на изпълнителния лист върху извършена публична продан; за правното положение на съпруга недлъжник в изпълнителния процес, когато изпълнението се насочва върху вещи в съпружеска общност и възможно ли е, когато той е взискател в изпълнителния процес, да се ползва от правата по чл. 503 и 505 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно следното разрешение:
По въпроса допустимо ли е инцидентно съдът да преценява дали обявеният в публичната продан купувач е собственик на възложения му недвижим имот и кога купувачът придобива право на собственост върху възложения му недвижим имот:
Както е изяснено в мотивите към Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено на 26.06.2015 г. от ОСГТК на ВКС, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост /чл. 496 ГПК/. Купувачът, следователно, придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане /съгласно новата редакция на чл. 496, ал. 2 ГПК- ДВ, бр. 49/29.06.2012 г./.
От това и изрично по силата на чл. 440 ГПК следва, че всяко трето лице може по исков път – с нарочен иск или с възражение във висящ процес, да установи, че недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението, съответно който е продаден от съдебния изпълнител, не принадлежи на длъжника, съответно купувачът не е станал собственик, стига правата на третото лице да могат да се противопоставят на взискателите – чл. 496, ал. 2 ГПК.
Също така, привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити от материално незаконосъобразния изпълнителен процес (злоупотребата с право винаги има за последица порок на придобиването). Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан, тъй като е получено без основание.
Съдът проверява собствеността на купувача, произтичаща от публична продан и във всички други случаи, когато той не може да се ползва от привилегията по чл. 433, ал. 3 ГПК, както и когато постановлението за възлагане бъде отменено от съда, но въпреки всичко, купувачът или негов универсален или частен правоприемник претендират право на собственост, произтичащо от проданта. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК на купувач от публична продан с влязло в сила постановление за възлагане могат да бъдат противопоставени и нарушенията по чл. 490 ГПК – той е лице без право да наддава или е подставен на такова лице, както и невнасянето на цената.
Правото на собственост се придобива от деня на постановлението за възлагане, дори то да е обжалвано, което съответства на нормата на чл. 496, ал.2 от ГПК (в противен случай няма как да се запазят правата на купувача – в периода от постановяване на възлагането до влизане в сила на възлагането длъжникът може да плати и това е основание за прекратяване на изпълнителното производство, въпреки че купувачът надлежно е платил). Ако възлагането бъде отменено, тогава с обратна сила отпада и придобивното основание, от което следва, че отпадат и правата на купувача (не може да се легитимира като собственик), отпадат и правата на последващите приобретатели, тъй като никой не може да прехвърли това, което не притежава. При прекратяване на производството обаче, след постановлението за възлагане, купувачът запазва правата си (чл. 433, ал. 3 ГПК). Ретроактивно действие има само отмяната на постановлението за възлагане с акт на съда.
По въпроса за последиците от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение: С отмяна на незабавното изпълнение се установява, че не са били налице основания за издаването на заповедта за незабавно изпълнение – представеният документ е нередовен от външна страна или не удостоверява изпълняемо вземане, но самата заповед не може да бъде отменена, тъй като издаването й не подлежи на инстанционен контрол. Заповедният съд обезсилва заповедта и издадения изпълнителен лист, ако не е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, при подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК (арг. т. 5г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 18.06.2014 г.). При прекратяване на производството по делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист се обезсилват от съда в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване (изкл. прекратяване на исковото производство след одобряване на съдебна спогодба и прекратяване след преценка, че заповедта за изпълнение е влязла в сила – т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 18.06.2014 г.).
По въпроса за последиците от обезсилване на изпълнителния лист върху извършена публична продан:
Прекратяването на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист, настъпва по силата на закона, което значи, че съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, като установи осъществяването на съответния правнорелевантен факт.
Както е изяснено в ТР № 2/2013 г., постановено на 26.06.2015 г. от ОСГТК на ВКС, прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
По въпроса за правното положение на съпруга недлъжник в изпълнителния процес, когато изпълнението се насочва върху вещи в съпружеска общност и възможно ли е, когато той е взискател в изпълнителния процес, да се ползва от правата по чл. 503 и 505 ГПК:
Изпълнението, насочено върху вещ – съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ. При движима вещ, съпругът недлъжник изгубва качеството си на собственик – изпълнението се насочва не върху идеалната част на съпруга длъжник, а върху цялата вещ, без да е нужно съгласието на съпруга недлъжник; последният има право на половината от цената. Когато изпълнението е насочено върху недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, съпругът недлъжник става съсобственик, ведно с купувача. В чл. 503, ал. 3 ГПК на съпруга недлъжник са признати права на процесуален субституент под формата на процесуално застъпничество – от свое име упражнява процесуалните права на съпруга длъжник по оспорване на вземането, като по този начин брани и собствения си правен интерес. Съпругът недлъжник може на лично основание да участва в наддаването при публичната продан на вещта – чл. 503, ал. 4 ГПК, включително да купи вещта, като наддаде и плати най-висока цена или, при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК, да предяви искане да купи имота по най-високата цена. Ако желае да осуети проданта, може да внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба на вещта в магазин, съответно от цената на имота и я плати – чл. 505, ал. 1 ГПК. В този случай на съпруга недлъжник се възлага вещта, с произтичащите за купувач от публична продан последици – той се счита за собственик от датата на възлагането, като и по отношение на него могат да се релевира довод, че не може да изкупи имота, защото е ненадлежна страна.
В хипотезите на чл. 503, ал. 4 и чл. 505, ал. 1 ГПК съпругът недлъжник има качеството на страна със самостоятелни права, не действа като процесуален субституент, но не е и трето лице по чл. 435, ал. 4 ГПК.
Когато единият съпруг е кредитор, а другият негов длъжник, първият е взискател и е недопустимо да бъде приет в изпълнителното производство като трето лице по чл. 435, ал. 4 ГПК, нито с правата по чл. 503-505 ГПК. Той не е надлежна страна да осуетява проданта и да се ползва с предимство при възлагане с цел придобиване дела на съпруга длъжник от общата вещ по реда на чл. 505, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Съпругът кредитор, като всеки един взискател, но на общо основание, може да участва като наддавач в публичната продан, но не и да се ползва от специалните правила, уредени в интерес на съпруга недлъжник.
Тълкуването на Варненския апелативен съд в обжалваното решение, че правата на купувача от публичната продан отпадат с прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист, противоречи на дадения отговор по тълкуване на чл. 433, ал. 3 ГПК. Правилни са обаче останалите разрешения и крайният извод за основателност на иска. Изпълнителният лист, издаден в полза на К. е обезсилен с влязло в сила определение, считано от 08.06.2011 г. (въззивният акт е окончателен и не подлежи на обжалване, т. 8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС), поради което при точно приложение на чл. 433, ал. 1 ГПК е прието, че изпълнителният процес се прекратява по право (без значение в случая е дали са били налице основания за обезсилване на изпълнителния лист). С обратна сила, считано от 08.06.2011 г. отпадат всички извършени изпълнителни действия, с изкл. тези по чл. 433, ал. 3 ГПК. К. не може да се ползва от правата по чл. 433, ал. 3 ГПК – той е взискател и не е надлежен наддавач, включително не е лице, на което съдебният изпълнител има право да възлага имота на посоченото основание, а също е и недобросъвестен взискател.
В заключение, правилно въззивният съд е приел, че К. не може да се легитимира като собственик на дела на съпругата длъжник на основание възлагане по чл. 505, ал. 1 ГПК; съпружеската имуществена общност не е прекратена и с последващата продажба на целия имот на Е. Я., без съгласието на К. К., се явява недействителна по отношение на последната. Искът по чл. 24, ал. 4 СК е основателен.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Касаторите (ответници по иска) дължат на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 1 000 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от представеният договор за правна защита и съдействие и съдържащата се в него разписка.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1/08.01.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 521/2013 г.
ОСЪЖДА Т. Д. К. и Е. Ч. Я. да заплатят общо на К. Ж. К. сумата в размер на 1000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: