2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1338
гр. София, 19.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 681 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 22.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 5592/2011 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено – в обжалваната му осъдителна част по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗС, решение № І-48-92/07.01.2011 г. по гр. дело № 10054/2010 г. на Софийския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на етажните собственици на сградата в [населено място], [улица] (подробно изброени), представлявани от управителя В. Х., сумата 12 480 лв., представляваща размера на обедняването на ищците за сметка на обогатяването на жалбоподателя-ответник за периода 06.01.2007 г. – 06.01.2010 г., вследствие лишаването им от възможността да ползват собствените 12.20 кв.м. от северозападната фасадна стена на сградата откъм [улица], на която ответното дружество разположило рекламно пано над прохода на сградата с площ 1.70 кв.м., рекламно пано на стената над прохода с площ 0.50 кв.м., рекламни надписи със светещи букви на площ 10 кв.м.; присъдена е и законната лихва върху сумата 12 480 лв. от датата на направеното увеличение на иска 09.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху сумата 10 800 лв. (първоначално заявения размер на иска) от датата на подаването на исковата молба 04.03.2010 г. до 08.12.2010 г.; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото.
Ответниците по касационната жалба – ищците – етажни собственици, в отговора на жалбата излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя (инкорпорирано в касационната жалба), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните пет правни въпроса: 1) дължи ли се обезщетение преди да е връчена покана за това; 2) може ли да се претендира обезщетение или неустойка при положение, че не е налице сключен договор; 3) с какъв давностен срок се погасяват претенции за обезщетения; 4) налице ли е неоснователно обогатяване, когато се рекламира дейност на трето за спора лице; и 5) допустима ли е претенция от името на непълнолетен да бъде предявена от законния му представител.
Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да сочи конкретни съдебни актове в тази връзка.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, в рамките на оплакванията във въззивната жалба, след преценка на доказателствата по делото е приел, че касаторът-ответник през процесния период е ползвал фасадните външни стени на сградата между първия итретия етаж, които представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, като е разположил там рекламни пана и надписи, което е установено по несъмнен начин от свидетелските показания по делото, съответстващи на писмените доказателства и на експертното заключение по делото. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че решението на общото събрание на етажната собственост за овластяване на управителя да води делото, не било взето с мнозинство 68 % и било незаконосъобразно, като е приел, че наличието на изискуемото от закона мнозинство и спазването на предвидения в ЗЕС ред за свикване на общото събрание е удостоверен с приетите по делото протоколи с приложени към тях списъци на присъствалите етажни собственици. Въззивният съд е приел за установено по делото и че дружеството-касатор е само наемател на обект в етажната собственост. Направеното от жалбоподателя възражение за погасителна давност е прието за преклудирано, тъй като е заявено едва с въззивната жалба, и не е обсъдено по същество от въззивния съд.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда.
В случая, видно от изложеното по-горе, никой от петте изведени от страна на касатора правни въпроси не е разрешен в обжалваното въззивно решение, не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора по делото.
Поканата, визирана в първия правен въпрос, е от значение единствено за иска за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд и не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство, образувано по въззивна жалба само на касатора-ответник. Тази покана е без никакво значение за заплащане на главницата, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, и на присъдената законна лихва върху него.
Именно поради това, че разгледаният от въззивния съд иск е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД – общият случай на неоснователно обогатяване, то за дължимостта на присъденото обезщетение не е необходимо наличието на сключен договор, каквато е постановката на втория правен въпрос.
Както беше вече посочено, въззивният съд не е разгледал по същество, като преклудирано, направеното от касатора възражение за погасителна давност, поради което с въззивното решение не е обсъждан и давностният срок, относно който е изведен третият правен въпрос.
Въззивният съд не е намерил за установено от доказателствата по делото, с някое от процесните рекламни пана или надписи да е рекламирана дейност на трето за делото лице, поради което пред него не е стоял за разрешаване и не разрешен и четвъртият правен въпрос.
Всички етажни собственици – ищци по делото, включително непълнолетната към датата на подаването на исковата молба М. Ю. И., са били представлявани по делото от надлежно овластения за това (както е прието и във въззивното решение) управител на етажната собственост, който е подписал и исковата молба, респ. – подал я е от тяхно име. Поради това и петият правен въпрос, макар и формулиран във връзка с процесуалната допустимост на предявения иск и на постановените по него съдебни решения, е без значение за изхода на делото.
От горното следва, че тъй като никой от петте формулирани от касатора правни въпроса не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, то същото не следва да се допуска.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 22.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 5592/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.