О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 15.01.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 565 по описа за 2012 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от К. А. И. чрез адв. Л. Н. М. от АК – П. против определение № 1925/14.06.2011г., постановено от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 513/2012 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
К. А. И. е предявил против [фирма] отрицателен установителен иск, че не дължи 526,93 лв. за топлинна енергия за периода 01..01.2011 г. – 30.04.2005 г., ведно с лихви за забава, считано от 01.06.2005 г., както и 154 лв. натрупана лихва върху главницата за времето 01.03.2001-27.05.2005 г., също и 55,62 лв. разноски по снабдяването с изпълнителен лист.
С решение № 22/04.01.2012 г. по гр.д. № 13856/2011 г. Пловдивския районен съд е уважил иска за главницата и лихвите и е осъдил търговското дружество да запати на ищеца И. 184,90 лв. съдебноделоводни разноски по делото.
[фирма], П. е подало въззивна жалба срещу първостепенния съдебен акт, с който иска е частично уважен.
Въззивният Пловдивски окръжен съд е отменил решението на районния съд в обжалваната му част и е отхвърлил исковете на К. И. за главница и лихви, като го е осъдил да плати на насрещната страна съдебноделоводните разноски.
Въззивното решение е окончателно /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Ищецът /въззиваем пред въззивната инстанция/ К. И. е подал молба до Пловдивския окръжен съд „да се произнесе по направеното възражение на изтекла давност за задълженията за топлинна енергия и обезщетение за забавеното им плащане за периода от 01.01.2001 г. – 27.05.2002 г., като съответно отражение това намери и в диспозитива на решението”.
С определение № 1925/14.06.2011 г. тази молба е върната от Пловдивския окръжен съд като недопустима.
Определението е правилно.
Непроизнасяне по доводи и възражения на страните от съда, постановил съдебното решение, сочи на евентуална неправилност на съдебния акт, която не може да бъде отстранена от същия съд /чл. 246 ГПК/.
По характера си отправеното от страната искане не може да се квалифицира като оплакване за допусната явна фактическа грешка, непълнота на решението или неяснота, изискваща тълкуването му.
Непълнотата на решението, както правилно е изяснил Пловдивския окръжен съд в обжалваното определение, е непроизнасяне по всички или по цялото искане /напр. съдът е разгледал само част от обективно или субективно съединени искове, произнесъл се е за сума в по-малък размер от потърсената и пр./. Възражението за изтекла давност е правопогасяващо средство за защита по спорното право, а не самостоятелна претенция, по която съдът да се произнесе с диспозитив в съдебното решение, наред с главния иск. При положение, че възражението е основателно, това ще даде отражение в крайния резултат – при отрицателен установителен иск, че не се дължи съответната сума, с уважаването му. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася за резултата по материалноправния спор, а по исканията и възраженията на страните се произнася в мотивите /чл. 236, ал. 2 ГПК/.
В случая, по характера си молбата на К. И. от 24.04.2012 г. е жалба за неправилност, т.е., касационна жалба срещу въззивното решение. То, обаче, е изключено от касационен контрол, така че, жабата подлежи на връщане. Недопустимо е забраната по чл. 280, ал. 2 ГПК да се заобикаля с процедура по чл. 250 ГПК за допълване на решението.
Следователно, атакуваният съдебен акт е съобразен със закона.
Той следва да бъде оставен в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1925/14.06.2011г., постановено от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 513/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: