2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 19 януари 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 265 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за спиране изпълнението на решение № 2635/14.12.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 1962/2017 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 961/14.02.2017 г. по гр. дело № 8838/2016 г. на Софийския градски съд, дружеството-молител е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 53 156 EUR, с левова равностойност по фиксинга на БНБ, възлизаща на 103 963 лв., представляваща обезщетение за ползване на офис № 15, ет. 3, находящ се в [населено място], [улица], за периода 15.07.2011 г. – 14.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до нейното окончателно заплащане.
Срещу въззивното решение молителят е подал касационна жалба с вх. № 711/16.01.2018 г., която е в процес на администриране от въззивния съд.
С молбата за спиране е представено (в препис) и платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег. № 15/15.01.2018 г. на [фирма], удостоверяващо внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 119 907 лв. Внасянето на тази сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено и със служебна бележка от 19.01.2018 г., издадена от счетоводител при ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение – в частта, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на дружеството-ищец сумата 53 156 EUR, с левова равностойност по фиксинга на БНБ, възлизаща на 103 963 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до нейното окончателно заплащане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2635/14.12.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 1962/2017 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 53 156 EUR, с левова равностойност по фиксинга на БНБ, възлизаща на 103 963 лв., представляваща обезщетение за ползване на офис № 15, ет. 3, находящ се в [населено място], [улица], за периода 15.07.2011 г. – 14.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до нейното окончателно заплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на Софийския апелативен съд за по-нататъшно администриране на подадената касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: