4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 13.10.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1207 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Б. В., чрез адв. Р. А. от САК, против въззивно решение № 2385/13.12.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4038/2016 г., в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
П. на Р. Б.е осъдена да заплати на Б. Б. В. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът В. излага доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени решението на апелативния съд в обжалваната му част и да се увеличи размера на присъденото обезщетение до пълния предявен размер.
П. на Р. Б. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил П. на Р. Б.да заплати на В. сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 133 от Наказателния кодекс (НК) по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно с компенсаторна лихва върху тази сума, считано от 28.03.2014 г. до окончателното издължаване. Претенцията по чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 4 000 лева до 30 000 лева е отхвърлена.
За да постанови този резултат, Софийският апелативен съд приел за установено, че срещу ищцата В. е образувано досъдебно производство на 04.02.2011 г. и на 05.05.2011 г. същата е привлечена като обвиняема за това, че на 04.01.2011 г. в [населено място], [община] блъснала свекърва си С. Д., която получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на прешлен, което довело до трайно затруднение на движението на снагата. Образувано е н.о.х.д. № 11075/2011 г. по описа на Софийския районен съд, като производството е прекратено, а обвинителният акт – върнат за отстраняване на съществени нарушения, допуснати на досъдебната фаза. На 17.08.2012 г., П. внася в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Образувано е н.а.х.д. № 15548/2012 г., по което са проведени пет съдебни заседания. Произнесено е решение в срок, с което В. е призната за невиновна в обвинението за престъпление по чл. 133 НК – причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост. Съдебното решение е влязло в сила на 28.03.2014 г. Не е установено твърдението за влошаване на здравословното й състояние, както и наличие на допълнителни вреди, вследствие наказателното производство.
Съдът намерил, че е налице хипотезата на чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и държавата дължи обезщетение на В. за причинените й неимуществени вреди от незаконното обвинение. За да прецени размера му, съдът преценил продължителността на наказателното производство – три/четири години и разумният срок, в който е приключило, ритмично проведените процесуалноследствени действия в досъдебното производство и интензивно проведените съдебни заседания; наложената мярка за неотклонение – възможната най-лека, без да е установено да е причинила сама по себе си повече от обичайните неудобства; вида на престъпното деяние, за което е повдигнато обвинението – не е тежко по дефиницията на чл. 93,т. 7 НК; установеното конкретно емоционалното влияние на наказателната репресия върху личността на В. – негативно, подобно на всеки човек в подобна ситуация, както и притеснения от възможността да бъде осъден; липсата на данни за вреди, свързани със здравословното или психическото й състояние; съдебната практика и определяните в подобни случаи размери на обезщетения.
В заключение направил извод, че справедливото парично обезщетение следва да се определи на 4000 лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите – дали при определяне размера на неимуществените вреди, с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, следва да се извърши анализ на всички релевирани и обективно съществуващи по делото обстоятелства и кой е началният момент, от който пострадалото лице търпи вреди от незаконно образуваното наказателно производство – дали това е датата на образуване на досъдебното производство или датата на привличане на лицето като обвиняем, като се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика.
Съдебният състав намира, че въпросът, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но че не се установява противоречие между постановеното от съда и разрешението, дадено в посочената съдебна практика на ВС и ВКС – т.2 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с цитираните съдебни актове въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, релевантни за онези обективни факти, имащи отношение към справедливостта при определяне размера на паричното обезщетение. Ако, според касатора, фактическата обстановка в действителност е различно от приетата от съда, то това няма отношение към повдигнатия павен въпрос – няма такъв, свързан с фактическите изводи на САС. Съдът преценява установените по делото, а не твърдените, но недоказани факти. Въззивната инстанция е приложила чл. 52 ЗЗД при оценка на всички обективни обстоятелства, които е приела, че са осъществени (доказани от страната).
Не обуславя допускането на касационното обжалване въпросът кой е началният момент, от който пострадалото лице търпи вреди от незаконно образуваното наказателно производство, защото разликата между образуването на досъдебното производство (04.02.2011 г.) и повдигането на първото обвинение (05.05.2011 г.) е незначителна, а и въззивният съд е приел, че обезщетението следва да се определи с оглед 3-4 годишната продължителност на наказателното производство, приключило с влязло в сила решение на 28.03.2014 г.. Освен това, В. за първи път е била разпитана едва на 05.05.2011 г., при привличането й като обвиняема, като преди това спрямо нея няма предприети действия от П..
Не се установява и поддържаното противоречие с решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г. на Четвърто ГО, решение № 397 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 6047/2013 г. на Четвърто ГО, решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на Трето ГО и решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр.д. № 1310/2011 г. на Четвърто ГО, защото в случая не е налице някое от обстоятелствата, които да дават основание да се търси обезщетение за незаконно обвинение и за времето преди привличане на пострадалата като обвиняеме. Освен това, както стана ясно, с оглед незначителния период от време между образуването на досъдебното производство и привличането на В. като обвиняем, дори и да е имало основание за включването му при преценката по чл. 52 ЗЗД, това няма да доведе до промяна в крайния резултат.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2385/13.12.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4038/2016 г.., в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 4 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: