5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
гр. София, 23.06. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1883 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. В. и В. П. В. срещу решение № 1/05.01.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 397/2014 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното възивно решение, като е потвърдено изцяло решение № 714/13.05.2014 г. по гр. дело № 519/2013 г. на Варненския окръжен съд, са отхвърлени, предявените по делото искове на двамата жалбоподатели, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД – за прогласяване абсолютна привидност на договор за замяна от 20.08.2004 г., обективиран в нот. акт № , том , рег. № , нот. дело № г. – срещу М. Г. Н.; искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК – за признаване за установени права на касаторите-ищци на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], местност „Св.Св. К. и Е.”, представляващ поземлен имот с площ 4 394 кв. м. по представените документи за собственост, а по скица – с площ 4 381 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2568.142, както следва: срещу К. И. А. и С. А. А. – върху 245 кв. м. идеални части от имота, срещу Т. К. А. – върху 150 кв. м. идеални части, срещу Е. И. Т. и М. И. Т. – върху 1 100 кв. м. идеални части, срещу [фирма], евентуално – срещу Г. Р. Р. – върху 2 199 кв. м. идеални части, срещу К. П. К. – върху 700 кв. м. идеални части, всички основани на твърдения за придобиване по наследяване от Г. В. В., починал на 27.08.2007 г., а от него – по завещание, за което е издаден констативен нотариален акт № , том , рег.№ , нот. дело № г., евентуално – по давност, чрез владение, осъществявано през периода 27.08.2007 г. – 23.02.2012 г., присъединено към владението на наследодателя Г. В. В., осъществявано през периода 1993 – 27.08.2007 г.; и е прекратено производството по предявените по делото искове на двамата жалбоподатели, както следва: за прогласяване привидност на договор за дарение от 23.12.2004 г., обективиран в нот. акт № , том рег. № , нот. дело № г., като прикриващ продажба – срещу М. Г. Н. и К. И. А.; за прогласяване привидност на договор за продажба от 23.12.2004 г., обективиран в нот. акт № , том , рег. № , нот. дело № г., както следва: абсолютна привидност – по отношение 1 230 кв. м. идеални части от посочения по-горе имот, и прикриваща продажба за сумата 260 000 лв. – по отношение 2 869 кв. м. идеални части от същия имот – срещу М. Г. Н., К. И. А. и С. А. А.; както и срещу Г. Р. Р., К. И. А. и С. А. А. – за отричане правата им на собственост върху 298 кв. м. идеални части от същия имот; в тежест на двамата жалбоподатели са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 202 и чл. 203 от ГПК, а именно – следва ли съдът, при наличие на повече от една експертизи с един и същ предмет и с противоречиви изводи, да изложи подробни мотиви, защо възприема едното и не възприема другото заключение на вещите лица. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил този въпрос в отклонение от практиката на ВКС, като се сочи конкретно решение № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, т.е. – навежда се допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се и че същият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но във връзка с това допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК в изложението не се излагат никакви доводи и аргументи.
Ответниците М. Г. Н., К. И. А., С. А. А., Т. К. А., Е. И. Т., М. И. Т., Г. Р. Р. (З.), К. П. К. и [фирма] в отговорите си на касационната жалба излагат становища, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли обуславящия иск за прогласяване абсолютна привидност на договора за замяна от 20.08.2004 г., апелативният съд, въз основа съвкупна преценка на събраните по делото експертни заключения и свидетелски показания, е приел, че представеното във фотокопие от касаторите-ищци обратно писмо от 20.09.2004 г. с нотариална заверка от 23.06.2009 г., не е автентично – не е подписано от лицето, посочено като негов автор – ответницата М. Н.. Въззивният съд е приел и че по делото не е установено оригиналният екземпляр на този документ да е изгубен или унищожен не по вина на ищците, поради което е намерил, че разкриването симулативността на сделката чрез гласни доказателства е недопустимо. Предвид неоснователността на иска за прогласяване абсолютна привидност на договора за замяна от 20.08.2004 г., съдът е приел и че този договор е породил вещно-прехвърлителното си действие и ответницата М. Н. е придобила собствеността върху процесния имот. Апелативният съд е намерил за неоснователно и евентуалното позоваване на ищците за придобиване на имота по давност с присъединяване владението на наследодателя им, като в тази връзка е приел, че по силата на договора за замяна от 20.08.2004 г. наследодателят на ищците и съпругата му валидно са се разпоредили с процесния имот, а след датата на договора те са били само държатели на имота и в тяхна полза не е текла придобивна давност. По тези съображения са отхвърлени и обективно съединените обусловени искове за установяване право на собственост на ищците, предявени срещу ответниците – последващи приобретатели на процесния имот. За да потвърди първоинстанционното решение и в прекратителната му част, имаща характера на определение, въззивният съд е приел, че касаторите-ищци нямат правен интерес от исковете, по отношение на които производството е прекратено, тъй като те не са страни по атакуваните с тези искове сделки и не разполагат с противопоставими права срещу ответниците по тях, поради което правната им сфера не е засегната от тези сделки.
За да достигне до решаващия си извод по делото, че обратното писмо от 20.09.2004 г. с нотариална заверка от 23.06.2009 г. е неавтентично, апелативният съд подробно е обсъдил приетите по делото заключения на едноличната и двете тричленни графологични експертизи, като въз основа на тях е приел следното: Заключението на едноличната експертиза, че подписът върху копието на изследвания документ е положен от ответницата М. Н., се опровергава от заключенията на двете тричленни експертизи, които са работили независимо една от друга. Вещите лица от тях са констатирали различия, както в общите, така и в частните признаци на подписа, което е дало основание да заключат, че подписът не е положен от лицето, сочено за автор на документа. В подкрепа на извода си експертите са конкретизирали, че формата на движение при изписване на главната буква „М”, както и на примковидните елементи в средната част на подписа са дъговидни в изследвания документ, а в сравнителните образци – праволинейни. При изследване с помощта на видеоспектрален компаратор на представеното като сравнителен материал, друго обратно писмо без дата, едната тричленна експертиза е установила следи от натиск и използване на техническо средство, от което е направила извод, че този подпис е възпроизведен върху оспорения документ чрез механично пренасяне. Съдът е възприел и извода, че тази констатация е още един аргумент, че обратното писмо от 20.08.2004 г. не е автентично. В допълнение, втората тричленна експертиза, чрез изследване в лабораторни условия, е установила наличието на неомастилени релефно-вдлъбнати щрихи, обвеждащи и повтарящи щрихите на подписа. При по-детайлно изследване чрез косо падаща светлина, е установено, че се касае за повече от един цялостен контур. Въпреки визуалното съвпадение във формата, относителния размер и сходството на елементите между изследвания подпис и сравнителния образец, експертизата е установила различия в изписването, дължащи се на недостатък в използвания метод на пренасяне, а именно – копиране чрез натиск с остър предмет и пренасяне на графичната структура под формата на релеф върху друг носител и след това – омастиляване на така получените вдлъбнати щрихи. При последното, въпреки възможността да се води от релефно-вдлъбнатите щрихи, имитиращият не е бил достатъчно уверен в движенията си и допуска видимо забавяне на общия темп на изписване, колебания, необосновани спирания и нарушения в линейността на щрихите. Възприет е и изводът, че посочените констатации от изследването означават, че между подписа върху копието на оспорения документ и подписа върху сравнителния образец е налице еднаквост в голяма степен, каквато не може да се получи при полагане на подпис от едно и също лице, заради обичайната вариантност на подписа; като освен това в изображението на копието са налице признаците на копиране с твърд остър предмет и последващо омастиляване. Прието е и че посочените факти са съществени и водят до категоричния извод, че подписът в обратно писмо без дата, използвано като сравнителен материал е използван неколкократно като шаблон за копиране чрез натиск и пренасяне на графичната му структура върху друг документ. В заключение въззивният съд е възприел и решаващия извод, че подписът върху обратното писмо от 20.08.2004 г. не е положен от ответницата М. Н., а представлява имитиран подпис със стремеж за наподобяване на графичната структура на оригинала.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното решение, въззивният съд най-подробно е обсъдил експертните заключения по делото, за да приеме, че заключението на едноличната експертиза се опровергава от заключенията на работилите независимо една от друга, две тричленни експертизи, и за да възприеме категоричните изводи на вещите лица от последните. С това апелативният съд е разрешил процесуалноправния въпрос, формулиран в изложението на касаторите, не в противоречие, а в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, и конкретно – с цитираното в изложението, решение № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, където е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, както и че според константната съдебна практика, към която ВКС последователно се придържа, когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Това е направено и от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение.
При това положение, не са налице, и двете наведени от страна на касаторите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по изведения в изложението процесуалноправен въпрос. Последният не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, след като по него е налице трайно установена съдебна практика, включително задължителна такава на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1/05.01.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 397/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.