Определение №166 от 10.4.2018 по ч.пр. дело №480/480 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 166

София,10.04.2018 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 480 по описа за 2018 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от А. Г. М., чрез адв. О. М., срещу определение № 30531/22.11.2017 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 13440/2017 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите: вписването н исковата молба може ли да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение иза постановяване на валиден съдебен акт; разпоредбата на чл. 128 ГПК предвижда ли изискванеза редовност на исковата молба, когато вписването е регламентирано в ЗС. Поддържа се противоречие с ТР № 3/2009 г., постановено на 19.07.2010 г. от ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2009 г.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийския районен съд („оставил без уважение“ въззивната частна жалба ), е върнал исковата молба, подадена от А. Г. М. против О., АД, [населено място] по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот. акт № 096/2007 г.
За да постанови този резултат, съдът посочил, че исковата молба подлежи на вписване съгласно чл. 114, ал. 1, б.“а“ ЗС, какъвто в случая е предявен и това не е спорно и пред настоящата инстанция.
Първостепенният съд, като е констатирал това, е указал на ищеца да впише исковата молба и му е дал срок да представи доказателства за изпълнение. Това не е сторено до 27.05.2017 г., а и към датата на произнасяне на въззивния съд. Направен е извод, че ход на делото не следва да се дава и исковата молба трябва да бъде върната.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените правни въпроси в изложението към касационната жалба не са разрешени в противоречие с разясненията в ТР № 3/2009 г., постановено на 19.07.2010 г. от ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2009 г., а напротив, напълно са съобразени с тях. Изискването за вписване на исковата молба, се следва от материалния закон и, както е изяснено и в тълкувателния акт, за него съдът следи служебно. Макар и да не е реквизит по чл. 127 и чл. 128 ГПК на исковата молба, процесуалното задължение за съда „да не дава ход на исковата молба“ до нейното вписване, въпреки че няма отношение към съдържанието на подлежщия на вписване акт, има значение за оповестяването на процеса и противопоставимостта на спорното материално право спрямо трети лица. Тази забрана за даване ход на дело на невписана, но подлежаща на вписванеq искова молба, задължава служебно съда да предприеме действия съгласно чл. 7 ГПК и да укаже на ищеца за задължението, а изпълнението на същото не може да бъде безсрочно, тъй като по този начин съдебният спор би бил в положение на висящност за неограничено време, със съответните последици. Именно поради това, съдът определя срок за изпълнение на ищеца и последиците от бездействието му са тези по чл. 129, ал. 3 ГПК. Така се постигат и целите за яснота на заявените в съдилищата искови молби, подлежащи на вписване и по-голяма стабилност на решенията по тези дела, с оглед защитата и на обществения интерес при засиления граждански оборот на сделките с вещни права.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 30531/22.11.2017 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 13440/2017 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top