7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 23.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 415 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. С. К., чрез адв. Л. И. от АК – Велико Т., срещу въззивно решение № 388/19.10.2017 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 546/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане от въззивния съд на всички обстоятелства по делото и събраните доказателства, както и противоречие с материалния закон.
Насрещната страна Р. С. С. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Великотърновският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния съд, е отхвърлил иска по чл. 59, ал. 9 СК, предявен от В. С. К. против Р. С. С., за изменение на определените в решение № 100/5.11.2012 г. по гр.д. № 136/2012 г. на Еленския районен съд мерки за местоживеене на малолетната му дъщеря, упражняване на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с решение № 100/5.11.2012 г. по гр. дело № 136/2012 г. на Еленския районен съд бракът между страните е прекратен с развод, а родителските права спрямо малолетната Ж., [дата на раждане] , са предоставени за упражняване на майката, която заживяла с детето в Гърция. На бащата е определен режим на лични отношения, който сам по себе си, не е спорен. Осъден е да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв.
Детето е родено на 12.09.2007 г. в Република Гърция, където е живее от раждането си до 2016 г. Поради честите отсъствия от страната на майката и бащата, грижите за Ж. са полагани основно от бабата и дядото на детето по бащина линия – Е. и С. К., за което родителите не са имали възражения. Бабата и дядото, заедно с детето се връщат в България, след като то завършва трети клас в Гърция. Бащата оттегля съгласието си, оформено с нотариално заверена декларация, детето да напуска страната само с разрешение на майка си, а неговите родители задържат детето при себе си и имат намерение да го изведат извън страната. Майката се обръща към полицията, която съдейства за връщане на детето при нея. Поради липса на съгласие от бащата, детето не може да напусне страната и да се завърне в държавата по обичайното си местопребиваване при майката, поради което тя се прибира в България и се установила в [населено място], в дома на родителите си, като записва детето в местното основно училище, въпреки, че то не владее добре български език. Адаптацията на детето е особено трудна в училище поради невладеенето на български език, което налага майката да посещава часовете с него и да му превежда. Детето е чисто, спретнато, добре облечено, майката проявява заинтересованост за успеха му и дисциплината в училище, за образователните трудности, които среща; детето е обградено с обич, внимание и грижа. Понастоящем детето се отглежда в [населено място], като напълно се е адаптирало новата среда; липсват рискови фактори за развитието му в средата, в която се отглежда.
Майката е безработна, като от време на време напуска страната и ходи на работа за по месец в Германия. В грижите за детето е подпомагана от своите родители. Изявява желание да се установи с детето в Германия, където живеят нейните близки – брат и сестра, заедно със семействата си, но счита, че следва детето първо да премине курс по немски език. Бащата има сключен нов брак през 2015 г. и заедно със съпругата си и родителите си трайно се е установил в Германия, където работи и реализира доходи по трудово правоотношение; разполага с добри жилищни условия, подходящи за отглеждане на детето, намеренията му са детето да се отглежда при него в Германия. Втората му съпруга има добро отношение към детето.
Съдът установил също така, че детето контактува редовно с бащата и неговите роднини – когато не се виждат, си пишат по скайп и се чуват по телефона. Няма индикации преди делото да е настройвано срещу някой от родителите, чувства принадлежност и към двамата, в добро психо-емоционално и социално-комуникативно състояние е, което е индикация, че не е подложено на стрес. Според заключението на съдебнопсихологическата експертиза, детето се чувства емоционално привързано и към двамата родители, чувства се подкрепяно и обичано и от двамата и има необходимост от активно общуване и взаимодействие с всеки от тях. Детето е спокойно, добре адаптирано в средата, която го заобикаля и липсват симптоми на силни травмени преживявания.
Родителите не общуват помежду си по никакъв начин, включително и по повод на детето. Бащата е заявил по всички въпроси, засягащи дъщеря му, бившата му съпруга да се обръща към майка му.
Макар и да не настройват детето, бащата и бабата по майчина линия твърдят неверни и злепоставящи обстоятелства за майката по делото – пред съда и социалните работници – за създаване на пречки детето да общува с бащата и неговите родители, че майката постоянно бие детето, държи се грубо и грозно с него, има неморално поведение и води детето по дискотеки до 01.00 – 02.00 часа през нощта. Тези изводи съдът е направил при анализ на събраните гласни доказателства, социалния доклад по делото и заключението на вещото лице, както и от разговора със самото дете, проведен в първа и въззивна инстанция.
В хода на процеса, след постановяване на решение от районния съд, детето отива на море с леля си по бащина линия и към датата на устните състезания, проведени във въззивна инстанция пребивава при бащата, който се е завърнал в страната, за което няма и противопоставяне от майката.
Пред първоинстанционния съд детето заявява, че се чувства добре при майката си, тя се грижи добре за него, харесва му в училище и иска да бъде и при двамата родители. Детето е доведено от бащата във въззивна инстанция и е заявява, че желае да бъде изслушано. Съдът удовлетворява молбата и пред него детето споделя, че майка му казала лоши неща за баща му, които са лъжа; обича и двамата, желае да живее и с двамата, но сега иска при татко си, с когото е прекарало последната седмица, защото ще има братче и не иска да се разделя с него и не се чувства добре при другата си баба; майка му често го води по дискотеки до 1-2 часа, там пие алкохол и й ставало лошо.
Съдът намерил, че последното не се подкрепя от събраните доказателства по делото, противоречи на споделеното от детето пред районния съд и в разговора със социалния работник (и двата разговора са по-спонтанни, без индиция за външна намеса), а и е в противоречие с заключението на съдебния експерт. Вещото лице сочи, че няма никаква индикация за травмени преживявания на детето, то е еднакво емоционално привързано към двата родители и чувства принадлежност и към двамата, който извод не би бил достигнат, ако спрямо детето е оказвано влияние в насока злепоставяне на отсъстващия баща и отчуждаване от него или, ако майката действително упражнява някаква форма на насилие срещу него или неадекватно поведение. Съдът приел, че заявеното пред въззивната инстанция е израз на емоцията на детето от срещата с бащата след дългата раздяла между тях, а и следва да се отбележи, че то е само на 10 г. и неговото мнение не може само по себе си да обоснове решението на съда, а следва да бъдат съобразени всички фактори, които са съществени за гарантиране на най-добрия интерес на детето. То и при последното изслушване от въззивния съд не е заявило желание за трайно живеене с бащата, а временно предпочитание, като продължава да изпитва обич и привързаност в еднаква степен и към двамата родители.
Според вещото лице – психолог отделянето на детето от майката ще се отрази критично на развитието му, тъй като на този етап то има нужда да се огледа в образа на майката, която е опосредстваща фигура между него и външния свят, като нарушаването на емоционалната връзка между тях може да допринесе за натрупването на негативни емоционални състояния.
При така установеното, съдът намерил, че има промяна в обстоятелствата след влизане в сила на първото решение, с което родителските права спрямо детето Ж. са предоставени на майката, но не и такива, които да налагат промяна относно родителските права и мерките, свързани с тях.
Съдът е посочил, че и двамата родители продължават да се грижат добре за детето, имат родителски потенциал, полагат адекватни грижи за детето за удовлетворяване на неговите потребности, както в битово и образователно отношение, така и в психо-емоцонален аспект. Недоказани са твърденията на бащата, че майката има поведение или прояви, които поставят в риск детето и на нея не може да се възложи отговорността по възпитаването му. Напротив, след невъзможността детето да се върне в страната по обичайното си местопребиваване, именно майката е тази, която е пренебрегнала възможността да работи по трудовото си правоотношение в чужбина и да реализира доходи, които биха й позволили един по-висок стандарт на нея и детето; останала е на село, без перспектива да си намери работа и изцяло се е ангажирала с грижите за детето, без да го травмира със своите проблеми, нито да го настройва срещу бащата и неговите роднини. Именно грижите и усилията на майката са способствали за успешното адаптиране на детето в новата среда. Фактът, че детето е преминало през тази изключително стресираща за него ситуация, изискваща особено внимание и търпение през продължителен период от време, и към настоящия момент то се чувства спокойно и подкрепяно, налага несъмнен извод, че тя е отговорен и всеотдаен родител.
Съдът, също така, посочил, че бащата е дискредитирал в известна степен родителския си капацитет, включително и чрез поведението си по делото. Именно той, оттегляйки даденото съгласие детето да напуска страната само със съгласието на майката, е създал сочената стресираща ситуация; делегира на своята майка контактите с бившата съпруга по въпроси, свързани с детето Ж.; спира, без основание, плащането на издръжката и по този начин допълнително влошава положението на майката, лишена и от възможност сама да реализира доходи, с които да обезпечи нуждите на детето. Неприемливо не общува с майката, която по никакъв начин не препятства срещите на детето с бащата и неговите родители, не го настройва, нито го ползва в процеса.
Съдът, накрая, е посочил, че ако двамата родители започнат да общуват, за да вземат заедно, общи решения за дъщеря си, това ще е в интерес на детето. Същото се отнася и ако бащата в бъдеще даде съгласие да извеждане на детето от майката в Германия, защото сам той се е установил там със семейството си и би имал възможност за повече лични контакти с детето.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали при решение на кого да бъдат предоставени родителските права съдът трябва да вземе предвид, с оглед интересите на детето, цялата съвкупност от факти и обстоятелства, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желание да отгледат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот, или е достатъчно да обсъди само част от горепосочените обстоятелства. Поддържа противоречие с ПП № 1/1974 г. на ВС РБ, решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 1066/2011 г. на Трето ГО на ВКС и решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр.д. № 1156/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, защото според касатора К. въззивният съд не е анализирал всички релевантни обстоятелства в съвкупност, като например: пол и възраст на детето, привързаност на детето към баба му и дядо му по бащина линия, материални възможности на родителите, данните за морално укоримо поведение на майката, честите отсъствия на последната от страната.
Първо, следва да се изясни, че предмет на настоящото дело не е на кого да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето Ж., а дали е налице промяна в обстоятелствата, имащи отношение към въпроса за упражняването на родителските права и мерките, свързани с това, настъпили след влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 2 СК.
Дали за установяване на промяната, съдът е обсъдил всички събрани доказателства, доводи и възражение на страните, и дали решенето му е в съответствие с благополучието и най-висшия интерес на детето, е въпросът относим към предмета на настоящото делото, като разрешението на въззивния съд е в съответствие с трайно формираната съдебна практика. Съдът е установил промяна в обстоятелствата след влизане в сила на решението по 59, ал. 2 СК, но също така, че майката е тази, която с поведението си и в интерес на детето, му е помогнала да се адаптира и социализира в новата среда, както и, че стресът е предизвикан от поведението на бащата, който, освен това, е спрял и да плаща издръжка за детето и отказва контакти с майката във връзка с детето. Въззивният съд е направил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е твърденията, доводите и възраженията на страните, преценил е в съвкупност и по вътрешно убеждение събраните данни и е изложил ясни, точни и много подробни фактически и правни заключения. Великотърновски окръжен съд е взел решението си, като се е ръководил от висшия интерес на детето.
В заключение, не се установява поддържаното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд не намира основания за допускане на касационно обжалване и поради евентуална нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито данните по делото го налагат и с оглед интереса на детето, за който съдът следи служебно.
Бързото приключване на съдебния спор е също в интерес на детето, а и намесването му в съдебната процедура следва да става много внимателно, само в краен случай и при подходящо наблюдение.
Намира за нужно също да укаже на родителите и техните роднини, че независимо от личните чувства, общуването между тях, когато става дума за решения, засягащи детето, е не просто препоръчително, а задължително, като родителите не могат да делегират тази си отговорност на други роднини. Развитието на децата трябва де се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Колкото и да е трудно, те трябва да запазят добрия тон по между си, да пазят авторитета на другия, вкл. пред трети лица, да се отнасят с уважение помежду си и да изискват съответстващо поведение и от своите роднини. Не като проява на добро възпитание или модерно мислене. Заради щастието на тяхното дете.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 388/19.10.2017 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 546/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: