О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 12.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1078 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], Б. ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. С. С. чрез юрисконсулт Х. М. и адв. Д. И. от АК – Б. срещу въззивно решение № 1094/01.06.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1340/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. Г. Н. чрез адв. П. П. У. от АК – Варна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Варненският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, уважил претенциите.
Съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор. Н. заемала длъжността „репортер-журналист”. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя с предизвестие, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, като нито в предизвестието, нито в договора или друг документ е посочено какви качества според работодателя липсват у служителя.
Съдът приел, че липсата на фактическа обосновка прави уволнението незаконно, а и липсват доказателства за това какви качества са били нужни за длъжността „репортер-журналист”, за да може да се провери дали и кои от тях не е притежавала Н..
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
Задължителна или пожелателна е разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК за въззивния съд относно допускането на доказателства, при положение, че са поискани от сраната доказателства – недопуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения – и те своевременно са поискани отново от страната с въззивната жалба;
За необходимостта да се мотивира заповедта по ч. 328, ал. 1, т. 5 КТ, при положение, че законодателят не е заложил изрично такова искане, както това е сторена например в случая с изискването за мотивирана писмена заповед при налагане на дисциплинарно наказание уволнени – чл. 195, ал. 1, т. 1 КТ.
Първият въпрос е неотносим към делото. Единствените поисканите от страната доказателства във въззивното производство не са допуснати от съда, защото не са уточнени обстоятелствата, които ще се установяват с тях, а това няма никакво отношение към тълкуването на чл. 266 ГПК, а основава на чл. 156 ГПК. Страната прави доказателствено искане не само с посочване на доказателственото средство, но още и на факта, който ще доказва; в искане за допускане разпит на свидетел посочва за кои факти ще бъде разпитван. Без тази яснота, съдът няма как да прецени дали доказателственото искане е относимо, необходимо и допустимо, съответно във въззивното производство още и дали са налице предпоставките по чл. 266 ГПК – ще се установява нововъзникнал или новоузнат факт или факт, за чието установяване първостепенният съд неправилно е отказал да допусне доказателства.
Вторият въпрос е за изискването да се мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Втората част от формулирания от страната въпрос съдържа нейно тълкуване на правната норма.
Въззивният съд е признал уволнението за незаконно не само поради липса на мотиви на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, но още и поради недоказаност какви са били изобщо изискванията за длъжността, заемана от Г. Н., за да е възможно да се прецени кои от тях не притежава служителят.
Следователно, разглеждането само на повдигнатия въпрос, няма да се отрази върху крайния резултат по спора, защото искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен поради наличие на две самостоятелни основания.
Отделно, разрешението на въззивния съд относно мотивирането на заповедта за уволнение не противоречи на приложената от касатора съдебна практика, а напротив – в съответствие с нея е. Решенията са на тричленни състави на ВКС и са постановени при действието на ГПК от 1951 г., т.е. нямат задължителен характер. Нормата, обаче не е създавала и не създава трудности в практиката, тълкуването й е еднозначно и трайно, включително и в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. Р-3010-2011-ІV ГО ВКС, Р-421-2013-ІV ГО ВКС.
Така установената съдебна практика не се нуждае от осъвременяване, защото няма такава промяна в законодателството или в обществените отношения, които да налага отклонение в принципа, че причините, поради които се прекратява едностранно от работодателя трудовото правоотношение, следва да са ясни за работника или служителя. Няма значение дали са посочени в самата заповед за уволнение или в друг документ, стига той да е станал достояние на уволнения. Друго тълкуване е и немислимо, защото работникът или служителят следва да могат да организират защитата си – първо да преценят дали според тях има основание работодателят да ги уволни и след това при предявяване на иск да могат да изложат своите фактически твърдения, които са основание на иска и определят предмета на съдебното производство, да посочат в срок доказателствени средства. Във връзка с твърденията на страните по делото относно осъществяването или не на така определените факти, съдът може да прецени доказателствата и да извърши контрол върху уволнението. Недопустимо е работодателят едва в хода на съдебното производството да сочи обстоятелства или направо да иска събиране на доказателства, с които евентуално ще установява факти, при които той би имал основание да прекрати трудовото правоотношение на посоченото от него правно основание. Това би противоречало на основни начала в граждански процес – чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 9, чл. 10 ГПК, но още и на основен принцип в правото, изискващ добросъвестно упражняване на права от всеки един правен субект.
Конкретно в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в заповедта, в писменото предизвестие или в друг документ следва да са изложени липсващите качества на работника или служителя било чрез изричното им изброяване, било чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на тази липсва. Важното е да е ясно и за уволнения, и за съда, какви са качествата, които работникът или служителя трябва да има, но му липсват.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 465 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1094/01.06.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1340/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма], Б. ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. С. да заплати на Г. Г. Н. сумата в размер на 465 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: