О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 16.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 575 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изпълнителния директор Н. В. К., чрез адв. П. С. У. от АК София, срещу въззивно решение от 12.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 4329/2003 г.
Излага доводи за неправилност на въззивното решение.
Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на увреждане на здравето, резултат от професионално заболяване. Искът е частично уважен.
[фирма] (ответник по иска) обосновава допускане на касационното обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса – какъв е срокът по § 6а ПЗР ЗППДОбП, отм. – преклузивен или давностен.
Поставеният правен въпрос е неотносим към постановения резултат. Както е изяснено с ТР 9/2013 г. за ангажиране отговорността на приватизиращо се предприятие за задължение, възникнало преди това, от значение е дали предприятието е било уведомено от кредитора за вземането, съответно дали вземането е останало скрито само поради това, че кредиторът е бездействал.
В случая, тези въпроси не стоят, а с тълкувателния акт е постановено, че неуведомяване от кредитор на приватизиращо се предприятие, за вземане към същото, в срока и по реда на пар.6а ПЗР ЗППДОбП /отм./, има за последица изгубване правото му на иск за това вземане, само когато с бездействието си кредиторът е станал причина за запазване скрития му характер.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 12.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 4329/2003 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: