О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр. София, 21.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1730 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 485/06.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 675/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 196/11.06.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на Мездренския районен съд, като краен резултат са уважени предявени от Г. С. Г. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ със заповед № 258/28.12.2011 г. на директора на ПТП-София към дружеството-касатор; ищецът е възстановен на длъжността „техник-механик, ревизор вагони” във В.-М. при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца общо сумата 1 882.47 лв. – обезщетение за оставането му без работа през периода 29.12.2011 г. – 29.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.01.2012 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните четири правни въпроса: 1) следва ли съдът да приема за заинтересовани свидетели, които са участвали в комисията за извършване на подбор при съкращаване в щата, поради това, че са в трудови правоотношения с работодателя, както и свидетели, които са страни по трудови спорове с работодателя по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, включително когато предмет на тези спорове са същите обстоятелства като по делото, по което свидетелстват; 2) когато работникът с прекратен трудов договор поради съкращение в щата не оспорва представени писмени доказателства – протоколи за подбор и карти за индивидуална оценка, длъжен ли е съдът да вземе предвид оценяването, посочено в тях, при постановяване на решението си; 3) когато не са оспорени от другата страна протоколите за подбор и картите за индивидуална оценка, представени по дело, свързано с прекратяване на трудов договор поради съкращение в щата, трябва ли работодателят да провежда пълно доказване с други доказателствени средства на отразените в писмените доказателства оценки и на обстоятелствата относно подбора; и 4) какви качества на работниците следва да се обсъждат и оценяват при подбора – конкретни неизпълнения на служебни задължения, допуснати при определен случай, или цялостната работа на работниците и резултатите от труда им. Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че изведените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС. Сочи и че счита за необходимо да се изяснят тези въпроси, като такива от съществено значение при решаването от съда на трудови спорове, касаещи прекратяване на трудови правоотношения поради съкращаване в щата след извършен подбор, но без да излага каквито и да било конкретни аргументи в тази насока, респ. – изведените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. С. Г., в отговора на жалбата излага становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, поради това, че извършеният от ответника-работодател, задължителен в случая подбор, е незаконосъобразен. За да достигне до този извод, въззивният съд, предвид събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, е приел за установено, че дружеството-работодател е изработило критерии по чл. 329 от КТ, назначило е комисия, която е оценила по зададените критерии всеки работник, направила е предложение за съкращаване на работниците, получили най-ниски оценки. Окръжният съд е приел, че от така установеното не следва извод, че подборът съответства на законовите изисквания, тъй като точното прилагане на чл. 329, ал. 1 от КТ, съгласно принципа за законност, не се изчерпва с въпроса за формалното приложение на критериите, установени в посочената норма, а съдебният контрол за законосъобразност обхваща и проверка на приетите от работодателя-ответник и оспорени от работника-ищец оценки по тези критерии, както и дали тези оценки са обосновани от работодателя. Въззивният съд е намерил, че по делото е останало неустановено обстоятелството, което е в доказателствена тежест за работодателя, как по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа, качество, срочност, ефективност” и по критерия „притежавани професионални знания и умения” ищецът е бил оценен от комисията с ниски оценки, съответно – 4 и 3, докато други работници са получили оценки 20 и 9. В тази връзка съдът подробно е обсъдил показанията на четиримата разпитани по делото свидетели и е приел, че от тях не е възможно да се извърши преценка защо на ищеца са поставени тези ниски оценки и комисията по подбора е преценила, че той работи по-зле и не се справя с поставените задачи, както и че други доказателства в тази връзка не са налице по делото. При анализа на свидетелските показания по делото, окръжният съд е приел, че цени показанията на всички свидетели, както и че няма основание да не се дава вяра на някой от тях, с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото и за четиримата съществува предположение за евентуалната им заинтересованост от изход на спора – като съкратени от ответното дружество (свидетелите на ищеца) или намиращи се в трудовоправна връзка със същото (свидетелите на ответника). В заключение въззивният съд е приел, че от страна на работодателя е проявен субективизъм, при липса на реална оценка при подбора, като поставените на ищеца ниски оценки са необосновани.
При така изложените мотиви към обжалваното решение, първият –процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 172 от ГПК, не е обуславящ решаващия извод на въззивиня съд за незаконосъобразност на извършения подбор и е без значение за изхода на делото. Макар въззивният съд да е приел възможна заинтересованост на всичките четирима разпитани по делото свидетели, той изрично е приел, че цени показанията на всички свидетели, както и че няма основание да не се дава вяра на някой от тях, при което показанията на всички свидетели са възприети като обективни. Освен това, решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на извършения подбор е формиран не само въз основа на свидетелските показания, а при извършената съвкупна преценка на всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото във връзка с това спорно между страните обстоятелство.
Въззивният съд е разрешил останалите три правни въпроса, свързани с доказването по делото законосъобразността на извършения подбор, не в противоречие, а в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с последвалата го, уеднаквена с него, обилна практика на ВКС по тези въпроси, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 270/04.10.2012 г. по гр. дело № 367/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 133/31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 190/11.05.2012 г. по гр. дело № 1638/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 297/27.06.2012 г. по гр. дело № 1733/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 188/10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/16.04.2010 г. по гр. дело № 333/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и пр.). В нея се приема, че преценката на работодателя при извършването на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа, e в тежестта за работодателя, и при провеждане на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства – частни документи, съставени от страна на работодателя (заповеди, протоколи, оценъчни карти и др. подобни), свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност. Именно такава преценка е извършена и в случая от въззивния съд.
С оглед конкретната формулировка на втория и третия – процесуалноправни въпроса, изведени касатора, следва да се отбележи, че в случая с исковата молба по делото ищецът е навел като довод за незаконосъобразност на уволнението си, че не му е известно ответникът-работодател да е извършил подбор по чл. 329 от КТ, но са му известни кръга лица, които са работили на процесната длъжност и съответно придобитата от тях квалификация и справянето им с работата, като след предприетите съкращения за длъжността, на същата са останали на работа служители, чиито показатели за образователен ценз, трудов стаж, справяне с работота и др. са по-лоши от показателите на ищеца. С това ищецът, още с исковата молба е оспорил, както извършването, така и законосъобразността на подбора, и конкретно – преценката на работодателя за неговите качества по критериите по чл. 329 от КТ, сравнени с тези на останалите работници на същата длъжност; в тази връзка ищецът е поискал и разпит на двама свидетели. Още с отговора на исковата молба, ответникът е намерил за необходимо да ангажира във връзка с извършването на подбора и неговата законосъобразност, не само писмени доказателства, а също – и свидетелски показания. Тези доказателства, посочени от страните, са събрани по делото и са обсъдени в мотивите към обжалваното решение, като при съвкупната им преценка въззивният съд е намерил за недоказана законосъобразността на извършения подбор, и конкретно – че по делото е останало неустановено, оспореното от ищеца обстоятелството, което е в доказателствена тежест за работодателя, – как по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа, качество, срочност, ефективност” и по критерия „притежавани професионални знания и умения” са били формирани от комисията по подбора по-ниските оценки за ищеца, сравнени с другите работници, участвали в подбора. Както вече беше посочено, тази преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е извършена от въззивния съд в съответствие с приетото в практиката на ВКС.
По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 485/06.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 675/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.