2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
гр. София, 23.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 379 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. М. срещу решение от 31.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2280/2009 г. на Софийския градски съд. С него, при постановена отмяна на решение от 16.05.2006 г. по гр. дело № 271/2005 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявен от жалбоподателя срещу [фирма], иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата 5 441.87 лв., като в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение; касаторът претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата; също претендира присъждане на направените разноски по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса: 1) валидни или нищожни са общите условия на ответното дружество в частта им, която предвижда възможност за него да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя; 2) следва ли съдът служебно да следи за нищожността на договорни клаузи поради противоречието им със закона и съответно – дали позоваването на такава нищожност е възражение по смисъла на чл. 131 от ГПК или правен довод по съществото на спора; и 3) дали практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК е задължителна за първоинстанционния и въззивния съд. К. поддържа наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като във връзка с тези по т. 1 и т. 2 сочи и представя (в преписи) решение № 189/11.04.2011 г. по търг. дело № 39/2010 г. на ВКС, ІІ-ро търг. отд. (което е представено и пред въззивния съд и във връзка с което е формулиран третият правен въпрос) и решение от 2009 г. по в. гр. дело № 3269/2008 г. на СГС, влязло в сила на 15.01.2010 г.; позовава се и на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от същото ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, следва да е и от значение за изхода спора по делото.
В случая и трите правни въпроса не са разрешавани с обжалваното въззивно решение, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора по делото. Съображенията за това са следните:
За да отхвърли иска на касатора по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, въззивният съд се е съобразил със задължителните указания по чл. 218з, ал. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.), дадени му с отменителното решение № 114/26.02.2009 г. по гр. дело № 979/2008 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд., с което предходното въззивно решение по делото е отменено и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг въззивен състав. Именно съобразявайки се с тези задължителни за него указания по тълкуването и прилагането на закона, въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел в обжалваното решение, че приложими в случая са нормите на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители (НППРЕМП, отм.). В тази връзка въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел за установено, че при извършената на 05.01.2005 г. проверка на електромера, отчитащ консумираната електроенергия в имота на касатора, е констатирано, че са поставени два броя мостове между входящи и изходящи предпазители на първа (R) и втора (S) фаза, направени от мостов меден едножилен проводник със сечение 4 кв.мм., като по този начин консумираната електроенергия не се отчита и не се заплаща. Съдът е приел и че констативният протокол не е оспорен по смисъла на чл. 154 от ГПК (отм.), поради което констатациите му следва да се приемат за верни. Въззивният съд е възприел и изслушаното и прието при новото разглеждане на делото (също съгласно задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС), заключение на тричленната техническа експертиза, съгласно което е налице отклонение в работата на електромера, довело до използването на електроенергия и мощност без тяхното измерване – в хипотезата на чл. 49, ал. 4, т. 2 от НППРЕМП (отм.), съгласно която за корекция се използва по-голямата величина между изчисленото потребление на базата на извършено измерване при установяване на отклонението и изчисленото средномесечно количество електрическа енергия и мощност, отчетено за минал период до една година; също съгласно изчисленията в експертното заключение, коригираната по този начин сметка е на стойност 5 671.68 лв. С оглед това въззивният съд е приел, че извършената от ответното дружество корекция е правомерна, а това от своя страна означава, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Видно от мотивите на въззивния съд, последният е разрешил спора между страните, прилагайки не клаузите на общите условия на договора между страните, а нормативен акт – НППРЕМП (отм.), – съгласно задължителните за него указания на касационната съдебна инстанция. От това следва, че и трите изведени от касатора правни въпроса, чиято постановка изхожда единствено от тезата му за нищожност на клауза от общите условия, нямат значение за изхода на спора при новото разглеждане на делото във въззивното производство, те не са и разрешени с обжалваното въззивно решение, респ. – не са и обусловили крайния извод на въззивния съд за отхвърляне на предявения по делото иск.
Предвид гореизложеното, не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи основания за това.
С оглед крайния изход на делото, на касатора-ищец не се следват разноски по делото, а ответното дружество не е представило доказателства за направени от него разноски в касационното производство по делото, поради което няма основание и на него да се присъждат претендираните такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 31.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2280/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.