2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 309/18 г.
гр. София, 15 януари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4962 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищеца С. Р. М. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 5750/04.08.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 11428/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), като ищецът го обжалва в отхвърлителната, а ответникът – в осъдителната част.
С определение № 617/04.07.2018 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по двете жалби, но само в тази обжалвана от страните част, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 8212/09.06.2016 г. по гр. дело № 48048/2015 г. на Софийския районен съд (СРС), ответната ПРБ е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 5 000 лв. ведно със законната лихва от 27.07.2015 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда от 19.09.2014 г. по н.о.х.д. № 1588/2013 г. на СРС, потвърдена с окончателно решение от 27.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4991/2014 г. на СГС, и искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 25 000 лв.; както и относно разноските по делото.
В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана (отхвърлителна, респ. – осъдителна) част от въззивното решение – при определянето размера на процесното обезщетение на неимуществените вреди, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбите се поддържа от страните в откритото съдебно заседание, като всяка от тях оспорва жалбата на насрещната страна.
С посоченото определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два правни въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно: 1) кои обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди, когато незаконното обвинение е за престъпление в областта на професионалната реализация на лицето, предявило иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; и 2) при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли решаващият съд да обсъди наличието на паралелно водено срещу ищеца друго наказателно производство в процесния период, което също е приключило с оправдателна присъда, и по какъв начин този факт рефлектира върху размера на обезщетението.
По първия правен въпрос:
Предвид разясненията, дадени в т. 11 (раздел ІІ) от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка на всички конкретни установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, като: тежестта на обвинението срещу него, включително вида и броя на престъпленията, за които то е повдигнато; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е проведено в рамките разумния срок; вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – конкретните му негативни преживявания, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, обществен отзвук, професия и професионална реализация и пр. В решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 319/17.11.2015 г. по гр. дело № 2829/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и в множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, наред с горното е прието, че когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. В тази връзка е разяснено и че при определени професии (напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), към които обществото дължи респект и уважение, поради което има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това, по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва авторитета им в съответната професионална област, като това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление именно в сферата на тяхната професионална реализация. С оглед на това, при всеки подобен казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца, но особено – отражението върху неговото лично и професионално достойнство и чест, върху възможностите му за професионално развитие и изяви.
По втория правен въпрос:
В т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС принципно е разяснено, че в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Предвид тези принципни разяснения, константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която е и решение № 449/12 от 16.05.2013 г. по гр. дело № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, приема, че в случаите когато по едно и също време са се развили отделни наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен като обвиняем, причинените му от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните в тези случаи притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и в сферата на професионална реализация, накърняването на достойнството и честта са във връзка с всички обвинения, независимо, че те са повдигнати в рамките, не на едно, а на различни наказателни производства. Поради това, когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното незаконно обвинение, и в този случай следва да се изхожда от броя и тежестта на всички обвинения, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани и всички останали обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението.
По настоящото дело въззивният съд е установил, че с постановление от 22.10.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК – съзнателно използване на неистински частни документи – пълномощни и договори за правна защита и съдействие, като с присъда от 19.09.2014 г. по н.о.х.д. № 1588/2013 г. на СРС е оправдан по така повдигнатото му обвинение и присъдата е потвърдена с окончателно решение от 27.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4991/2014 г. на СГС и е влязла в сила на същата дата. От свидетелските показания по делото въззивният съд е приел за установени следните негативни последици за ищеца вследствие на повдигнатото му обвинение, а именно – загуба на желание за работа и срещи с клиенти, напълняване, общо чувство на потиснатост. От неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза съдът е установил и че ищецът страда от артериална хипертония (АХ) І стадий, с начална концентрична хипертрофия на лявата сърдечна камера, като според вещото лице, позовало се на медицинската теория, няма категорична и пряка причинна връзка между търпяната от ищеца АХ и понесеното психо-емоционално напрежение. При така приетите за установени обстоятелства и позовавайки се на константната практика на ВКС, съгласно която не е необходимо да се доказват обичайните негативни емоции и страдания от наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, въззивният съд е приел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. При определяне размера на това обезщетение, СГС е цитирал част от посочената по-горе практика на ВКС по първия правен въпрос и е отчел в мотивите си следните конкретни обстоятелства: продължителността на образуваното срещу ищеца наказателно производство е 2 години и 9 месеца – срок, който не се явява неразумен според стандартите на ЕСПЧ; делото в съдебна фаза се е развило пред две инстанции и е приключило в рамките на 11 съдебни заседания, в които ищецът се е явявал лично; престъплението, за което му е повдигнато обвинение не е тежко; била е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Въззивният съд е посочил също, че свидетелските показания по делото потвърждават, че обвинението се е отразило в известна степен негативно както на психиката на ищеца, така и на личния, социалния и професионалния му живот, като във връзка с последното е посочил единствено, че в настоящия случай на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпно използване на неистински документи във връзка с осъществяваната от него дейност като адвокат. Предвид така изложеното, СГС е споделил извода на първата инстанция, че справедливият размер на обезщетението, с което да се репарират процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца, възлиза на 5 000 лв., като е приел за неоснователни възраженията и на двете страни по делото относно така определения размер.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил и двата поставени по делото правни въпроса в противоречие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. СГС принципно е взел предвид обстоятелството, че негативните последици от процесното незаконно обвинение, по което ищецът е оправдан, са свързани с упражняваната от него професия на адвокат, като е приел, че поначало това обуславя по-висок размер на обезщетението, но по никакъв начин не е обсъдил конкретните обстоятелства по делото относно негативното отражение на процесното незаконно обвинение върху професионалната реализация на ищеца. Освен това, въпреки че още с отговора на исковата молба ответната ПРБ е изложила твърдения и е посочила и представила писмени доказателства, че през процесния по делото период от време, срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и въпреки че с въззивната си жалба ответникът е направил и оплаквания, че първата инстанция не е взела предвид тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд също по никакъв начин не е обсъдил и тези обстоятелства.
От изложеното следва извод за основателност на основните оплаквания в касационните жалби и на двете страни по делото, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил горните обстоятелства, които са от значение за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, което от своя страна е довело до необснованост на въззивното решение и до нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.
Тъй като допуснатите от СГС нарушения на процесуалния и материалния закон не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция.
От писмените доказателства по делото е установено, че в рамките на процесния по делото период 22.10.2012 г. – 27.07.2015 г., през който ищецът е търпял неимуществени вреди от процесното обвинение в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК, а именно – на 04.02.2013 г. той е бил привлечен като обвиняем и за друго престъпление – по чл. 290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване, по което обвинение той е бил оправдан с присъда от 20.01.2015 г., потвърдена с окончателно въззивно решение от 14.08.2015 г., на която дата присъдата е влязла в сила. Установено е и че ищецът е подал в съда искова молба, с която е предявил срещу ответната ПРБ искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вредите и от това второ незаконно обвинение, като пред настоящата инстанция ищецът заявява, че с влязло в сила решение му е присъдено обезщетение от 5 000 лв. за неимуществените вреди, което не се оспорва от ответната ПРБ. От показанията на разпитания по делото свидетел – също адвокат, се установява, че те двамата с ищеца са работили заедно по множество граждански дела на ЖСК „Български художник“, както и че процесното обвинение срещу ищеца по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК – за съзнателно използване на неистински частни документи – пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в производството по което свидетелят също е бил разпитван в такова качество, е пряко свързано с адвокатската професия на ищеца, тъй като е повдигнато по повод упълномощаването му за процесуален представител по гражданско дело, именно в качеството му на адвокат; тези обстоятелства се установяват и от приложеното наказателно дело. Ищецът е споделял със свидетеля и за второто образувано срещу него наказателно производство, но свидетелят няма друга информация за него, освен че е свързано с друга ЖСК. С показанията на свидетеля е установено и че процесното наказателно преследване се е отразило негативно на ищеца – преди това той е бил сериозен и уравновесен, а след обвинението е започнал да допуска грешки, да изявява нежелание да се явява по делата на ЖСК „Български художник“ и да присъства на заседанията на управителния ? съвет; започнал е да прехвърля част от работата на свидетеля, като е споделял с него, че няма желание да работи, защото е „натопен“ за това, за което го обвиняват. В показанията си свидетелят сочи и че уведомително писмо от 31.10.2012 г. на прокуратурата до Столична община относно повдигането на процесното обвинение срещу ищеца (което писмо е прието като писмено доказателство по делото) е било разлепено по всички входове на сградата на ЖСК „Български художник“.
Предвид и тези обстоятелства по делото, следва изводът, че ищецът е търпял неимуществени вреди и от двете, развили се по едно и също време, наказателни производства срещу него. Двете повдигнати срещу ищеца незаконни обвинения (по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК и по чл. 290, ал. 1 от НК), по които той е оправдан, са за умишлени, но не за тежки престъпления, като и двете наказателни производства в съдебната си фаза са се развили пред две съдебни инстанции, но са приключили в разумен срок (процесното – 2 години и 9 месеца, а другото – 2 години и 6 месеца). Несъмнено, и двете незаконни обвинения са се отрази съществено негативно на психо-емоционалното състояние на ищеца, който в течение на процесния период е изпитвал значителни притеснения за развитието и изхода на двете наказателни производства, чувство на онеправданост, страх от несправедливо осъждане, притеснения дали ще може да продължи да упражнява адвокатската си професия (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗАдв), което от своя страна (видно и от гласните доказателства по делото) съществено се е отразило на качеството на работата му като адвокат и на желанието му да работи с клиенти, т.е. – на професионалната му реализация, като по делото няма доказателства за накърняване на доброто му име в професионалните среди и сред клиентите. Значително по-интензивни вреди в професионалната сфера на ищеца е причинило процесното обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК, което е за документно престъпление, извършено именно в качеството му на адвокат (лъжесвидетелстването не би могло да бъде осъществено в това негово качество), като процесното обвинение е било и публично разгласено сред клиентите на ищеца, и във връзка с него му е била наложена мярка за неотклонение, макар и най-леката такава – подписка. С оглед на това, предвид всички установени по делото и посочени по-горе обстоятелства, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от двете незаконни наказателни преследвания срещу ищеца, настоящият съдебен състав намира, че общият размер на справедливото, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение, което да е достатъчно за репариране тези неимуществени вреди, едновременно причинени на ищеца както от процесното обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК, така и от непроцесното обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК, възлиза на сумата 15 000 лв. Предвид безспорното между страните обстоятелство, че на ищеца вече е присъдено обезщетение в размер 5 000 лв. за вредите от незаконното обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК, по настоящото дело ответната ПРБ му дължи такова в размер от 10 000 лв.
Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, с която предявеният срещу ответната ПРБ иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 10 000 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска и за тази дължима разлика от 5 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху нея. Въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в останалата допусната до касационно обжалване част, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата 5 000 лв. ведно със законната лихва върху нея и е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 25 000 лв.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК ответната ПРБ дължи на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси в производството пред трите съдебни инстанции по делото – в пълния им общ размер от 50 лв. Също предвид крайния изход на делото (уважаването на предявените по делото искове общо до размер 11 000 лв. и отхвърлянето им за разликата до общия им предявен размер от 30 500 лв.), на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК ответната ПРБ дължи на ищеца, и претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред трите съдебни инстанции по делото (в общ размер 3 600 лв.), но само съразмерно на уважената част от предявените по делото искове, а именно – сумата 1 298.36 лв. Общият размер на дължимите от ответната ПРБ на ищеца разноски по делото възлиза на сумата 1 348.36 лв., от които с въззивното решение са присъдени 275.73 лв., в която част въззивното решение също следва да бъде оставено в сила, като с настоящото касационно решение следва да се присъди и дължимата разлика от 1 072.63 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5750/04.08.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 11428/2016 г. на Софийския градски съд, – в частта, с която предявеният от С. Р. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 10 000 лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. М. още и сумата 5 000 лв. (горната разлика), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателното преследване срещу него, приключило с оправдателна присъда от 19.09.2014 г. по н.о.х.д. № 1588/2013 г. на Софийския районен съд, потвърдена с окончателно решение от 27.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4991/2014 г. на Софийския градски съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2015 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5750/04.08.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 11428/2016 г. на Софийския градски съд, – в останалата допусната до касационно обжалване част, с която предявеният от С. Р. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, е уважен за сумата 5 000 лв. ведно със законната лихва върху нея и е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 25 000 лв., както и относно присъдените разноски по делото в размер 275.73 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК, Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. М. още и сумата 1 072.63 лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: