О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 23.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1725 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Р. Й., действащ със съгласието на законния си представител и майка А. С. А. чрез адв. В. А. М. – Т. от АК – София срещу въззивно решение № 4328/08.07.2011 г. на Софийски градски съд, втори брачен въззивен състав, постановено по гр.д. № 11177/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон – чл. 19, ал. 1 ЗГР, съществени нарушения на съдопроизводствените правила /необсъждане на всички доказателства по делото, събиране на недопустими доказателства и разглеждане на делото в нарушение на чл. 530-541 ГПК/.
Заинтересованото лице Р. И. Й. чрез адв. Р. С. е отговорил, че жалбата е недопустима, ако решението, което се обжалва е постановено по охранително производство, защото не се ползва със сила на присъдено нещо. Излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Другото заинтересовано лице Столична община не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Д. „С п” – София не е изразила становище
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Решенията, постановени в охранителни производства, могат да се обжалват и пред Върховен касационен съд, освен, ако изрично друго не е определено в закон. Обстоятелството, че не се ползват със сила на присъдено нещо е от значение единствено в производство по молба за отмяна /чл. 303 и сл. ГПК/.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Подадена е молба за промяна фамилното име на непълнолетния И. от Й. /фамилията по баща/ на А. /фамилното име на майката/.
Молбата е отхвърлена от инстанциите по същество.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за важните обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и дали те зависят от личната преценка на молителя и имат изцяло обективен характер, не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с приложените от касатора съдебни актове – Р-507-2010-ІІІ ГО по гр.д. № 227/2010 г., Р-1426-2008-V ГО по гр.д. № 396/2008 г. и Р-138-2009-ІІ ГО ВКС по гр.д. № 6115/2007 г. Напротив, тълкуването на съдилищата в посочените съдебни решения, в обжалваното решение, в трайно формираната през годините съдебната практика, която е непротиворечива, включително и в задължителната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК е, че важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Детето приема за фамилия фамилията или презимето на бащата /при установен произход от баща/. В съответствие с така разясненото е и решението на въззивния съд, който е приел, че е без значение дали детето, живеещо във Ф. се представя и е известно с фамилията на майката, както и какво е според изложеното в молбата поведение на бащата във връзка с издръжката или даването на съгласие детето да напусне страната. Това би имало значение в други производства, а в случая с исканата промяна се нарушават императивни законови разпоредби. Раздялата между родителите не променя данните за произхода на детето, нито се отразява върху неговото име.
Висше право на детето е да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето име и семейни връзки, както са признати от закона.
Въпросът за характера на производството по молба за промяна на име по чл. 19 ЗГР също не буди съмнение и трудности в правоприлагането и доктрината, а и не се установява поддържаното от касатора противоречие между постановеното в обжалваното решение и Р-1426-2008-V ГО ВКС по гр.д. № 396/2008 г.
Производството е охранително и в него именно поради това участват заинтересовани лица /такива в исковото производство няма!/. Като заинтересовано лице, безспорно участва съответната община, издала акта за раждане на молителя. Молителят е непълнолетен, така, че следва да се отчитат и правилата по ЗЗДт за необходимостта от становище и на двамата родители, а също и за участието на съответната общинска служба за социално подпомагане. Тези обстоятелства са взети предвид от самия молител, които при сезирането на съда е поискал изричното уведомяване на горните лица и е представил копие от молбата си за да им се връчи. Ако повдигането на въпроса в касационната жалба /несъобразен с процедурата по чл. 530 и сл. ГПК и ЗЗДт/ е с оглед правото на всички заинтересувани лица да изразят становище, както и да сочат доказателства, то по него също никога не е имало съмнение в доктрината и правоприлагането. Всички участници в охранителното производство имат право на становище и доказателствени искания.
Следва да се посочи, че в случая, при това, е без значение какви лица са взели участие като заинтересовани по делото, защото съдът не е постановил своето решение с оглед изразените от тях становища, несъгласия и доказателства, а се е съобразил с императивните материалноправни норми. Нещо повече, в случая, доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за интереса на непълнолетното дете – молител, той не е обвързан от неговото желание, както и от становищата на неговите родители.
При така изложеното, без значение е допустими ли са свидетелски показания на лице, което е пълномощник на страна по делото и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и без да изложи мотиви защо отхвърля останалите доказателства по делото. Съдът в обжалваното решение не е обсъждал изобщо фактическите твърдения, на които се основава молбата по чл. 19 ЗГР, съответно доказателствата за установяването им. Молбата е отхвърлена единствено по правни съображения – искането не е съобразено със закона.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 4328/08.07.2011 г. на Софийски градски съд, втори брачен въззивен състав, постановено по гр.д. № 11177/2010 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: