3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. София, 13.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4832 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по частна касационна жалба с вх. № 117859/14.09.2017 г., подадена от И. Н. С. и Ц. Н. С. срещу определение № 22128/28.08.2017 г., постановено по частно гр. дело № 8424/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу (потвърдено е) разпореждане № 101810/25.04.2017 г. по гр. дело № 44737/2016 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е върната въззивната жалба на жалбоподателите срещу решение № 73073/24.03.2017 г., постановено по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че той е в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС и в нарушение на чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – ищецът Г. П. Ч. в отговора си излага становище и съображения, че в жалбата не са посочени основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и за неоснователност на жалбата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
Въпреки дадените им изрични указания от въззивния съд, от страна на жалбоподателите не е формулиран конкретен правен въпрос, по отношение на който да е налице твърдяното от тях противоречие между обжалваното въззивно определение и ТР № 12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС.
Макар съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, съставляващ общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, да е достатъчна за да не се допусне касационното обжалване, следва да се отбележи, че не е налице и противоречие между обжалваното въззивно определение и посоченото от жалбоподателите тълкувателно решение.
За да сподели извода на първоинстанционния съд, че подадената от жалбоподателите въззивна жалба е подадена след изтичането на преклузивния срок за обжалване по чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 315, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е установил следното: В открито съдебно заседание от 13.03.2017 г. първоинстанционният съд е дал ход по същество на делото и на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК е посочил, че ще обяви решението си на 27.03.2017 г., но го е постановил и обявил преди това – на 24.03.2017 г. В решението е посочено, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от предварително посочената дата 27.03.2017 г. Жалбоподателите са получили препис от решението на 05.04.2017 г., като в съобщението е посочено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че срокът за обжалване е започнал да тече от обявената от съда по реда на чл. 315, ал. 2 от ГПК дата 27.03.2017 г. и е изтекъл на 10.04.2017 г., а въззивната жалба на жалбоподателите е подадена в по-късен момент – на 18.04.2017 г. Относно началния момент на срока, СГС се е позовал на ТР № 12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че в разгледаната по делото хипотеза правата на страните не се нарушават, тъй като те имат по-дълъг срок за обжалване.
Така приетото от въззивния съд е в пълно съответствие с ТР № 12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, с което са дадени следните задължителни указания: Срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 от ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 от ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 от ГПК. В мотивите към тълкувателното решение, също по задължителен за съдилищата и страните начин, е разяснено и следното: Правилото на чл. 315, ал. 2 от ГПК е приложимо, когато съдът в открито заседание по разглеждане на делото посочи на коя дата ще обяви решението си и го стори не по-късно от предварително определената дата. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал (обявил) решението си по-рано от определената дата. Началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване и в този случай е датата, посочена в последното по делото заседание. Това е така, тъй като правата на страните не се нарушават, а напротив те имат и по-дълъг срок за обжалване.
От изложеното е очевидно, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 22128/28.08.2017 г., постановено по частно гр. дело № 8424/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: