3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
гр. София, 04 февруари 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3601 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 92/21.05.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 104/2018 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 497/20.12.2017 г. по гр. дело № 244/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. М. Р., иск по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 103 502 лв., а именно: равностойността на два дружествени дяла в размер на 2 лв. от капитала на „Елегант 2010“ ЕООД, сумата 3 500 лв., получена от продажбата на дружествени дялове от капитала на „Атриум Корпорейшън“ ЕООД и сумата 100 000 лв., получена от продажбата на дружествени дялове от капитала на „Сет ойл“ ЕООД.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата Д. М. Р. не е подала отговор на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В тази връзка се сочи, че обосновавайки решението си, ПАС се произнесъл по важен материалноправен въпрос, по който, според жалбоподателя, има обективирано становище на ВКС и той е от значение за точното прилагане на ЗОПДНПИ (отм.) и за развитието на правото. Материалноправен въпрос, обаче не е формулиран в изложението. Вместо това, там се преповтарят част от изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал понятието „значително несъответствие“. Поддържа се и че констатациите, до които е достигнал въззивният съд, са в противоречие с определение № 560/23.06.2016 г. по гр. дело № 1964/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в което, според комисията-касатор, изчерпателно бил изяснен смисълът, който законодателят е вложил в понятието „значително несъответствие“. Сочи се и че правилното разбиране на това понятие е от съществено значение за решаване на споровете по ЗОПДНПИ (отм.).
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани във фазата по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в този смисъл – т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Независимо от горното, дори да се приеме, че в изложението си жалбоподателят има предвид материалноправен въпрос относно изясняване на понятието „значително несъответствие“, то не са налице сочените от него допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Посоченото в изложението, определение № 560/23.06.2016 г. по гр. дело № 1964/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл – т. 2 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това в мотивите към това определение не е изяснявано понятието „значително несъответствие“, а е посочено какво е приела относно това понятие въззивната инстанция по това дело, която от своя страна се е позовала на легалната дефиниция в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). При положение, че с разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) законодателят изрично е дефинирал понятието „значително несъответствие“, а с § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) – и понятията „имущество“ и „нетни доходи“ (по смисъла на този закон), които са употребени в първата дефиниция, то е очевидно, че материалноправен въпрос относно изясняване съдържанието на тези понятия, не е и не би могъл да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В случая в мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд се е позовал относно понятието „значително несъответствие“, именно на легалната дефиниция в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), а конкретния размер от 38 000 лв. на несъответствието между имуществото и нетния доход на ответницата за целия проверяван период е установил със заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото.
В изложението си (а и в касационната си жалба) касаторът не навежда основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 92/21.05.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 104/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: