2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 13.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3396 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 47 от 21.02.2014 година по гр.д. № 357/2013 година на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 138 от 11.10.2013 г. по гр.д. № 888/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против Б. К. Б., С. К. Б. и Е. Б. Б., всички от [населено място] за обявяване недействителност на договор от 23.12.2008 г. за дарение на недвижими имоти – апартамент в [населено място] и ? ид. част от поземлен имот в [населено място] вода, [община]. В решението е прието за установено, че на 04.05.2007 г. между ищеца и първия ответник, по време на брака му с втората ответница С. Б. е бил сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 450828 евро. Същия ден е бил сключен и договор, с който двамата ответници са учредили в полза на ищеца кредитор ипотека за обезпечаване на кредита върху имоти, притежавани от тях в съпружеска общност, намиращи се в жилищна сграда с магазини и гаражи в [населено място]. На 23.12.2008 г., ответниците Б. и С. Б. са дарили на третата ответница – тяхна дъщеря, собствените си, придобити по време на брака им апартамент № 9, находящ се на [улица], [населено място] и ? ид. част от поземлен имот № 520.014 в землището на [населено място] вода, [община]. На 25.05.2009 г., ответникът Б. е преустановил плащанията по кредита, поради което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 05.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3265/2009 г. В хода на принудителното изпълнение, след няколкократно насрочвана публична продан, част от ипотекираните имоти не са били продадени. Към 01.03.2013 г. дължимата главница от договора за кредит е възлизала на 1655011 95 евро. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че извършената между ответниците сделка не е увреждаща ищеца – при осъществяване на дарственото разпореждане в полза на тяхната дъщеря, ипотекарните длъжници не са съзнавали, че увреждат ищеца кредитор, тъй като задължението им е било обезпечено с други имоти. Прието е, че тъй като икономическите промени в пазара на недвижимите имоти са настъпили след извършване на дарението, а кредитора е обезпечен със законна ипотека, действията на длъжника по кредита не са увреждащи ищеца, поради което искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въпросите кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135, ал.1 ЗЗД със знание на длъжника и увреден ли е кредиторът по парично вземане, когато длъжникът по обезпечено вземане е отчуждил безвъзмездно други свои недвижими имоти, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. и решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 1379/2012 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. К. Б. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. К. Б. и Е. Б. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатите в касационната жалба въпроси по приложението на чл. 135, ал.1 ЗЗД са основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 21.02.2014 година по гр.д. № 357/2013 година на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 150,65 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: