О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 03.10. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3268 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Т. В. С., чрез адв. П. В. В., против определение № 181/06.06.2016 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 1718/2016 г., с което производството по делото е прекратено.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Според него, неприложими са указанията в т. 8 ППВС № 2/29.09.1977 г. на ВС на РБ, че отмяна на влязло в сила решение, като противоречащо на съдебна спогодба, е недопустима, защото съображенията на даденото тълкуване се основават на възможността решението да бъде отменено по реда на чл. 225 ГПК от 1951 г., отм.
Насрещната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Т. В. С. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 69/09.04.2014 г., постановено по гр.д. № 216/2013 г. на РС Чепеларе, като противоречащо на одобрена съдебна спогодба по т.д. № 146/2012 г. на Смолянския окръжен съд.
Тя е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство пред ВКС е прекратено с обжалваното определение по съображения, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид само противоречие между две влезли в сила решения, които си противоречат. Противоречие между решение и съдебна спогодба не може да се подведе под никоя от хипотезите по чл. 303 ГПК.
Определението е правилно. Съдебната спогодба, по правни последици се доближава до съдебно решение, но договорният й характер не се променя с одобряването й от съда. Правилно в обжалваното определение съдебният състав е посочил, че страните могат да се позоват на нищожност, или да поискат унищожаване на спогодбата, или нейното разваляне, но нито спогодбата, нито определението, с което същата е одобрена, подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Указанията в този смисъл, дадени в ПП 2/1977 г. на ВС на РБ, т. 8, по приложението на чл. 231, ал. 1, б. „г“ ГПК от 1951 г. (отм.), аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, са запазили своето действие. Посочената в Постановлението възможност за отмяна по чл. 225 ГПК от 1951 г. (отм.) на решението, което противоречи на съдебна спогодба, е само указание за възможна защита, но не е съображение за направения извод за неприложимостта на отмяната по чл. 231, ал. 1, б. „г“ ГПК от 1951 г. (отм.). При отмяна при две противоречиви, влезли в сила решения, съдът се произнася по материалноправния спор, като отменя неправилното решение. При съдебната спогодба, съдът няма правна възможност да преценява доколко тя е съобразена с действителните материални права на страните. Страните са имали възможност да обжалват решението на РС Чепеларе по реда на редовния инстанционен контрол.
В заключение, молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. То следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181/06.06.2016 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 1718/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: