О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 27.03.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3549 по описа за 2017 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. М., лично и в качеството си на родител и законен представител на малолетните М. С. И. и И. С. И., всички чрез адв. А. Г., срещу въззивно решение № IV-34/15.06.2017 г., постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д. № 590/2017 г.
Касаторите излагат доводи за неправилност. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете им бъдат изцяло уважени.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
А. А. М., в качеството на съпруга, и М. С. И. и И. С. И., като деца на починалия С. Х., са предявили искове по чл. 200 КТ против работодателя на наследодателя им – [фирма], [населено място] – за заплащане на обезщетение от по 100 000 лв. за причинени иц неимуществени вреди от смъртта на С. Х..
Първостепенният съд уважил исковете в размер по 80 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от смъртта на наследодателя, и отхвърлил за разликата до 100 000.
Това решение е обжалвано само от ищците в частта, с която частично са отхвърлени исковете ми.
Въззивният съд потвърдил първостепенното съдебно решение в обжалваната част, с която исковете са отхвърлени за разликата над 80 000 до 100 000 лв. За да постанови този резултат, съдът установил, че С. Х. е бил в трудовоправна връзка с ответника [фирма], [населено място], като е заемал длъжността тракторист – водач на ССМ. На 18.08.2013 г., при подготовка на прикачния инвентар на трактора за предстоящата жътва на слънчогледа, претърпял трудова злополука. Качил се на необезопасено строително скеле, за да вземе бояджийски инструмент, в района на стопанския двор, откъдето паднал и получил множество увреждания на здравето. Починал е на 29.08.2013 г. Съдът приел за установено, че трудовите задължения на С. Х. не са включвали изпълняване на функции по строителна дейност, в т.ч. катерене по строително скеле, без да е имал указание на работодателя или на пряк ръководител, без данни инструментът, който се е опитвал да вземе да му е зачислен като инвентар и без данни да му е бил непосредствено необходим за изпълнение на трудовите функции; не е съобразил изискванията за спазване на лична безопасност, вкл. и използване на предпазни средства. Съдът намерил, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на работника, като намерил, че той е действал при груба небрежност. Въззивната инстанция приела, че ищците са претърпели неимуществено увреждане, като паричното обезщетение следва да бъде определено по 100 000 лв. за всеки от тях. Намерил, също така, че следва да се приеме съпричиняване в размер на 20 %, поради което, като краен резултат, исковете са уважение в размер от по 80 000 лв. и отхвърлени за разликата до претендирания размер от по 100 000 лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) със следния въпрос – „необходимо ли е в хипотези на принос да бъде доказана по категоричен начин, посредством съществуващи обективни данни пряката причинна връзка между поведението на пострадалото лице, в.т. допуснатата груба небрежност и настъпването на вредоносния резултат или изводът за подобен принос може да се основе върху хипотези и предположения“.
Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС РБ, решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 35/2009 на II т.о. на ВКС, решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на II т.о. на ВКС.
Въззивният съд, за да приложи хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, не е изхождал от предположения и презумпции, а е приел за установено по безспорен начин, че смъртта на С. Х. е настъпила след увреждания на здравето, пряко причинени от падане от строително скеле. Като е изследвал конкретно установени факти по делото, е достигнал до заключение, че работникът не е имал работа на скелето, не е проявил елементарно старание и внимание, пренебрегнал е и правилата за безопасност. Ако касаторите са несъгласни с фактическите заключения на съда или с квалификацията му, че действията на пострадалия, причинили смъртта му, са извършени при груба небрежност, това само по себе си нито е основание за допускане на касационно обжалване при предварителната селекция по чл. 288 ГПК, нито има връзка с наличието на пряка причинноследствена връзка между трудовата злополука и действията на пострадалия, както и нейното установяване в процеса.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № IV-34/15.06.2017 г., постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д. № 590/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: