О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 45 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Ж. С. чрез адв. В. П. К. от АК П. срещу въззивно решение № 1682/14.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2053/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Ф. М. М. чрез адв. Е. К. от АК – П. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Повдигнати са следните въпроси:
Постановил ли е решението си въззивният съд въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти; обсъдил ли е съдът всички доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК; следва ли да се предоставят родителските права на съпруга, виновен за прекратяването на брака; при доказана вина за прекратяването на брака от страна на ответника, на кого следва да се предоставят за упражняване родителските права.
Първите два въпроса на практика съдържат в себе си искане касационната инстанция да отговори в процедурата по чл. 288 ГПК дали обжалваното решение е правилно. По касационните доводи Върховният касационен съд се произнася с касационното решение, след като вече е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт, преценявайки относимостта на повдигнатите правни въпроси към фактически и/или правни изводи на въззивния съд, доколко те имат отношение към крайния резултат по спора и поради това, че даденото по тях разрешение в обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика или е налице противоречива съдебна практика, или разглеждането на въпроса е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Третият и четвъртият въпрос не са разрешени в ПП № 1/1974 г. на ВС на РБ по поддържания от касатора начин.
Напротив, в постановлението изрично е разяснено, че вината за дълбокото разстройване на брачните отношения поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права и мерките на лични отношения с другия родител. Само, когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило върху правилното отглеждане и възпитание на децата, то може да се включи в обстоятелствата, които са от значение за мерките.
В случая, съдът не е установил поведението на бащата, дало основание да приеме, че е единствено виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, да се отразява негативно върху отглеждането и възпитанието на двете деца. Няма и подобни твърдения.
Съдът, изхождайки от задължението да се произнесе, като отчете преди всичко интереса на децата, е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към тяхното физическо, психическо и емоционално развитие, отчел е становищата на социалните служби, експертните мнения на психолозите по назначените съдебни експертизи, желанията на самите деца, добрите възпитателски качества и на двамата родители, умението им да запазят близките и любящи взаимоотношения с децата, без да ги въвличат в своя конфликт.
В тази връзка, няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение за разглеждане на въпроса може ли да бъдат предоставени родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца на виновния за разстройството на брачните отношения съпруг. Поставеният правен проблем никога не е създавал затруднения в съдебната практика, налице е и задължително тълкуване с ПП 1/1974 г., нито има промяна в обществените отношения или неточно тълкуване, което да налага преосмисляне на възприетото в съдебната практика разрешение. Новият Семеен кодекс от 2009 г. също поставя интересът на ненавършилите пълнолетие деца в основата на съдебната преценка при предоставяне на родителските права и мерките на лични отношения с другия родител.
Към изложението са приложени още Решение № 823/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. № 266/2009 г. и Решение № 401/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. № 327/2011 г.
Не е ясно във връзка с какъв правен въпрос се твърди противоречие с разрешението, дадено от въззивната инстанция.
Както стана ясно, първите два въпроса в изложението не са такива по чл. 280, ал. 1 ГПК – срв. и разясненията в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС/.
В решението по гр.д. № 266/2009 г. съдът е разгледал поведението на бащата, което е дало основание да се приеме, че е виновен за разстройството на брачните отношения – злоупотреба с алкохол и агресия към майката и като рисково за възпитанието на детето, което от друга страна страда от диабет, но започнал да пуши и да злоупотребява с алкохол. Казусът не е аналогичен на този по настоящото дело.
В решението по гр.д. № 327/2011 г. и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брачните отношения. Съдът се е произнесъл по въпроса за родителските права с оглед различни обстоятелства – напр. полът на децата, ниската им възраст, съответно на 9 и 5 години; съвместното живеене с майката.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
И накрая, съдът намира за нужно да посочи, че независимо какво разрешение постановява съдът по чл. 49 СК от 2009 г., преди всичко от родителите на децата зависи физическото, психическо и емоционално здраве на К. и М.. Следва да бъде съхранена привързаността на децата и към двамата родители, да не бъдат въвличани в проблемите на своите родители и да стават свидетели на конфликтни ситуации; всяка една забрана или ограничение в отношенията с някой от родителите, би довело до нарушаване на доверителната връзка дете-родител, което не е в интерес на децата.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1682/14.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2053/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: