2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 11.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4464 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото К. за п. на к. и за о. на н. п. и. (К….., к…) срещу определение № 452/24.07.2018 г., постановено по възз. частно гр. дело № 378/2018 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 399/17.05.2018 г. по гр. дело № 318/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, образувано по искове по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран правен въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.).
Ответниците М. С. Е. и С. Т. Е. в отговора на частната касационна жалба излагат становища и съображения, че не следва да се допуска касацинното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че спорният по делото въпрос е дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице. Апелативният съд е изтъкнал и че по въпроса за характера на аналогичния срок на проверката по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) е налице противоречива практика на ВКС, като съгласно по-старата такава срокът е инструктивен, а съгласно най-новата е преклузивен. Въззивният съд е споделил последното становище, като е приел, че аналогичният срок по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. Установил е, че в настоящия случай този преклузивен срок е започнал да тече на 28.05.2014 г. и че решението на комисията за образуване на производството е взето на 13.09.2017 г. – след изтичането му, предвид което съдът е приел, че образуваното срещу ответниците производство е недопустимо, такова е и съдебното производство, респ. – недопустими са и предявените по делото искове.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените решаващи мотиви към обжалваното определение, формулираният от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд.
Този правен въпрос попада в предмета на тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, което е образувано по следния правен въпрос: какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно – по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество, т.е. – преклузивен или интруктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно – по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно – допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 153 от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производството по настоящото частно гр. дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяването и обявяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по частно гр. дело № 4464/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: