2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 21.02. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 572 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. И. срещу определение № 313/12.11.2013 г., постановено по гр. дело № 6878/2013 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С него е оставена без разглеждане молбата от 03.04.2013 г. (допълнена с молба от 16.10.2013 г.) на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение № 436/14.01.2013 г. по в. гр. дело № 825/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 5311/29.06.2012 г. по гр. дело № 2828/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [община] осъдителен иск за сумата 61.68 лв. – обезщетение за забава върху полагащо му се трудово възнаграждение за месеците май и юни 2010 г.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Като неправилни се сочат изводите на състава на ВКС в мотивите към обжалваното определение, че молбата за отмяна не е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, че представеното от молителя постановление от 07.09.2010 г. на Б. окръжна прокуратура (Б.) за отказ да се образува досъдебно наказателно производство за забавено плащане на работни заплати за месеците май и юни 2010 г. не е ново писмено доказателство, тъй като е могло да бъде представено още пред съда, разглеждащ спора по същество, и че не е налице мотивирано основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка жалбоподателят излага съображения, че представеното от него постановление е писмено доказателство, което не е включено в доказателствения материал, но е съществувало към момента на приключване на устните състезания, и отмяната е необходима, за да се осъществи ново разглеждане на делото, при висящността на което произтичащият от това доказателство факт би бил съобразен от съда при решаването на спора. Поддържа се и че отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се допусне, тъй като е налице непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на неговата висящност.
Ответната [община] в отговора на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Постановлението от 07.09.2010 г. на Б. за отказ да се образува досъдебно наказателно производство, на което жалбоподателят основава молбата си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е постановено по жалба на същия, като със самото постановление (т.е. – на същата дата 07.09.2010 г.) изрично е разпоредено препис от него да се връчи на жалбоподателя. Последният не сочи (включително в частната си жалба) никакви конкретни обстоятелства, предвид които да не е получил изпратения му препис от постановлението, респ. – не отрича факта на получаването му. От това следва, че жалбоподателят е могъл да се снабди с това писмено доказателство и да го представи още към момента подаването на 23.09.2010 г. на исковата си молба по делото. Следва и че тримесечният преклузивен срок, който съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК тече именно от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случая това е 07.09.2010 г., е изтекъл далеч (повече от две години) преди подаването на 03.04.2013 г. на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Като е достигнал до същия извод в мотивите към обжалваното определение, а именно, – че молбата за отмяна не е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, и като я е оставил без разглеждане като просрочена, респ. – процесуално недопустима, съставът на ВКС е постановил правилно определение. При извършената служебна проверка се установи, че обжалваното определение е и валидно и процесуално допустимо, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 313/12.11.2013 г., постановено по гр. дело № 6878/2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.