О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1730 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. Т., чрез адв. К. Н., срещу въззивно решение № 431/19.01.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 5882/2017 г. в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 4 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от датата на деликта – 27.03.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество единственото му оплакване е за занижен размер на присъденото обезщетение, с което „грубо са нарушени правата му, гарантирани в КТ, Конституцията и ЕКПЧ“.
Насрещната страна “Е. Б. Т. (Г.) Л. – клон Б.“ К., представлявано от адв. И. Б., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на сторените разноски във всички инстанции.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил иска на В. П. Т. срещу „Е. Б. Т. (Г.) Л. – клон Б.“ К. с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от трудова злополука, настъпила на 27.03.2013 г., в [населено място], над присъдения размер от 4 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от датата на деликта.
За да постанови този резултат, съдът установил, че В. Т. е бил в трудово правоотношение с „Е.Б. Т. (Г.) Л. – клон Б.“ К.. На 27.03.2013 г., на [улица], на 20 метра от офиса, в който работел като „специалист качество“, при пресичане на пътното платно, на път за работното място, ищецът Т. претърпял ПТП. Злополуката е приета за трудова по надлежен ред. Съдът установил, че Т. е диагностициран с контузия на главата, контузия на главен мозък, без огнищни промени, с данни от КТ за мозъчен оток, и контузия на лявата колянна става. В резултат на получените травми е имал болки и е страдал, като от показанията на брат му А. Т. е установено, че имал оплаквания от виене на свят, губене на ориентация, прилошаване и болка в главата, но няма медицински основания да се приеме, че оплакванията са продължили повече от 2-3 месеца. Престоял е в болнично заведение от 27.03.2013 до 29.03.2013 г., предписани са 20 домашен – амбулаторен режим. След това, за период от 30 дни – до 18.05.2013 г. бил временно неработоспособен поради дифвузна травма на главния мозък.
Съдът, също така установил, че ПТП е предизвикано изцяло поради виновното противоправно поведение на пострадалия В. Т. – внезапно навлязъл на платното на движение и станал причина за сблъсък с движещия се лек автомобил, с което нарушил чл. 114, ал. 1 ЗДП. Съдът намерил, че Т. не е проявил грижа, която и най-небрежният би предприел в тази обстановка – при пресичане на пътното платно да се огледа и убеди, че не е налице опасност за пресичане. Достигнал до извод за съпричиняване по см. чл. 201, ал. 2 КТ.
Съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ, обуславящи ангажирането неимуществената отговорност на работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между страните, призната по установения ред трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност, както и настъпване на вреди в причинна връзка с нея, изразяващи се в болки страдания. Съобразил възрастта на пострадалия, конкретните болки и страдания при инцидента и оздравителния процес, стресовият интензитет, периода на лечението и пълното възстановяване, както и икономическото положение в обществото и е определил, че сумата от 9 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетението за претърпените от В. П. Т. неимуществени вреди.
В заключение, като е отчел 50 % съпричиняване, присъдил обезщетение от 4 500 лв., както и лихва върху главницата, считано от 37.03.2017 г., която има компенсаторен характер.
Касаторът на практика възпроизвежда касационната жалба и прави оплаквания за неправилност. Може да се приеме, по пътя на уточнението, че обосновава допускане на касационно обжалване с приложението на чл. 52 ЗЗД – „въпросът с приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. за справедливостта на определеното и присъдено обезщетение е материално-правен въпрос, по който СГС не е произнесъл неправилно“, като се позовава на Постановление № 4/1968 г. на ВКС – т.е. на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд, при точно приложение на закона, както и в съответствие с разясненията в Постановление № 4/1968 г. на ВКС и многобройната и непротиворечива практика на ВС и ВКС, е определил справедливият размер на неимущественото обезщетение, като е изхождал от обективно установените по делото обстоятелства, имащи отношение към направената оценка.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация има право на съдебноделоводни разноски за настоящата инстанция, но нито е представил списък по чл. 80 ГПК, както цитира в отговора на касационната жалба, нито, което е и същественото, е представил доказателства за извършени разноски пред Върховен касационен съд. Не може да търси в настоящата фаза присъждане на съдебноделоводни разноски за предходните две инстанции. Срокът да го стори е момента на устни прения пред всяка една инстанция – ТР № .
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 431/19.01.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 5882/2017 г. в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 4 500 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от датата на деликта – 27.03.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: