2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. София, 06 март 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4215 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73 от ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А. М. Б. с рег. № 850 срещу решение от 28.06.2018 г., постановено по дисц. дело № 2/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ), с което на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 (в първоначалната редакция – преди изменението, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) от ЗЧСИ, дисциплинарно наказание „глоба” в размер 500 лв.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна в дисциплинарното производство. В жалбата се излагат оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответникът по жалбата Съветът на КЧСИ не заявява становище по жалбата.
Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си пълномощник по делото, в писмено становище, поддържано в откритото съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Дисциплинарното наказание е наложено с обжалваното решение за това, че жалбоподателят-ЧСИ в нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЕКЧСИ несвоевременно е придвижил – със забавяне повече от една година е изпратил в Софийския градски съд (СГС) – жалба с вх. № 8378/07.06.2016 г. и жалба с вх. № 10547/27.06.2016 г., подадени от длъжника „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ срещу постановленията на ЧСИ за разноските, обективирани, съответно – в покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх. № 97020/03.06.2016 г. по изп. дело № …. и в ПДИ с изх. № 115403/22.06.2016 г. по изп. дело № ……
Между страните няма спор относно следните обстоятелства, установени и от писмените доказателства по делото, които факти са приети за установени и в мотивите към обжалваното решение, а именно: С молби на длъжника, заведени при ЧСИ, съответно – с вх. № 9884/20.06.2016 г. и с вх. № 11177/07.07.2016 г., са отстранени нередовностите и на двете жалби на длъжника. ЧСИ е изпратил съобщения, съответно – с изх. № 113909/21.06.2016 г. и с изх. № 128359/08.07.2016 г. за връчване на преписите от жалбите на взискателите П. Н. С. и М. В. А., чрез общия им процесуален пълномощник, съответно – по всяко от двете изпълнителни дела – адв. Н. Н. Д.. И по двете изп. дела е постъпила молба с вх. № 12428/01.08.2016 г., подадена от С. Х. – сътрудник на адв. Н. Д., с която е заявено, че няма упълномощено лице – процесуален представител на взискателите, което да получи книжата в адвокатската кантора, както и че книжата ще бъдат получени в кантората на ЧСИ при първа възможност или той ще бъде уведомен кога ще има представител в адвокатската кантора, за да бъде извършено връчването. На 30.11.2016 г. с общ изх. № 236510 по двете изпълнителни дела ЧСИ отново е изпратил преписи от жалбите на взискателите чрез адв. Н. Д.. Последвала е нова молба с вх. № 21312/15.12.2016 г., подадена от сътрудника С. Х., със същото съдържание. Жалбите са изпратени от ЧСИ в СГС на 11.08.2017 г. На 30.08.2017 г. длъжникът е подал до КЧСИ жалба с вх. № Ж-0403, в която са изложени твърдения, че ЧСИ не е предприел действия по администриране на двете жалби по изпълнителните дела. На 05.10.2017 г. длъжникът е подал до КЧСИ молба с вх. № 6663, с искане да се прекрати дисциплинарното производство срещу ЧСИ, тъй като жалбите са администрирани и липсва интерес от търсената дисциплинарна отговорност.
При така установените обстоятелства по делото, неоснователни са оплакванията в жалбата (поддържани като възражения и пред ДК на КЧСИ), че жалбоподателят-ЧСИ не бил извършил процесното нарушение по чл. 46, ал. 1 от ЕКЧСИ, във вр. с чл. 436, ал. 3 (в първоначалната редакция – преди изменението, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) от ГПК, по съображения, че първата разпоредба не съдържала изискване за спазване на разумен срок, а във втората разпоредба – в посочената ? първоначална и приложима в случая редакция, липсва тридневният срок (въведен с действащата редакция – с посоченото изменение), в който съдебният изпълнител следва да изпрати препис от жалбата на насрещната страна; както и по съображения, че виновно бездействие било налице от страна на взискателите, а не от страна на жалбоподателя-ЧСИ, който след повторната молба от страна на взискателите (с вх. № 21312/15.12.2016 г.) бил залепил уведомления по чл. 51, ал. 2, във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на адвокатската кантора. В тази връзка в мотивите към обжалваното решение съставът на ДК на КЧСИ правилно е приел, че в случая приложение намира общият принцип за спазване на разумен срок – такъв, който е съобразен със сложността и спецификите на конкретното дело, по начин, по който съответният орган така е изпълнил задълженията си, че да не оставя съмнения за добросъвестност и бързина по всички въпроси, извън обективните забавяния. Правилно е прието и че в случая това не е така (ЧСИ не е спазил изискването за разумен срок), тъй като адвокатът-пълномощник на взискателите е посочил по двете изпълнителни дела адреса си за призоваване и ЧСИ своевременно е изпратил на този адрес съобщенията с преписите от жалбите, но без обективни причини не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ГПК, съгласно която, когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, следва да се залепи уведомление. Правилен е и решаващият извод на състава на ДК на КЧСИ, че по този начин ЧСИ е извършил нарушение по чл. 46, ал. 1 от ЕКЧСИ, поради ненавременното придвижване до съда на жалбите на длъжника по двете изпълнителни дела.
Настоящият съдебен състав също намира, че изискването в чл. 46, ал. 1 от ЕКЧСИ – частният съдебен изпълнител „навременно да придвижва постъпилите жалби против неговите действия“ е проявление на общите процесуалноправни принципи за извършването в разумен срок и служебно на необходимите процесуални действия по движението на делото, които са установени с разпоредбите на чл. 7 и чл. 13, намиращи се в гл. II „Основни начала“ на ГПК, поради което тези принципи се прилагат и при администрирането на жалбите, подадени срещу действията на съдебния изпълнител – в изпълнителното производство. Употребеният в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЕКЧСИ израз „навременно да придвижва постъпилите жалби“ е напълно равнозначен на това жалбите да бъдат администрирани и изпратени от съдебния изпълнител на съда в разумен срок. В случая, както правилно е приел и съставът на ДК на КЧСИ, жалбоподателят-ЧСИ своевременно е изпратил за връчване на взискателите преписите от жалбите на длъжника, поради което изменението на чл. 436, ал. 3 от ГПК (респ. – липсата на инструктивния тридневен срок за това изпращане, преди изменението) е напълно ирелевантно за допуснатото нарушение, изразяващо се в забавянето с повече от една година на изпращането на жалбите в съда. Както правилно е приел и съставът на ДК на КЧСИ, до това забавяне, което е очевидно извън разумния срок, се е стигнало, тъй като жалбоподателят-ЧСИ, който има задължението служебно да администрира жалбите (поради което забавата не е на взискателите, а негова), не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ГПК – доказателства за залепване на уведомление на вратата на адвокатската кантора не са налице по делото. От друга страна, дори и да е вярно твърдението в жалбата, че такова залепване е извършено след подаването от адвокатския сътрудник на втората молба с вх. № 21312/15.12.2016 г., то, на първо място, също не е извършено в разумен срок (от подаването на жалбите вече са били изтекли повече от пет месеца), а освен това по делото липсват твърдения и установени обстоятелства, които обективно да оправдаят и останалата част от забавата – повече от седем месеца – до датата на постъпването на жалбите в СГС на 11.08.2017 г.
Неоснователни са и оплакванията и доводите в жалбата, че в противоречие с практиката на ВКС и – конкретно – с решение № 182/12.12.2017 г. по гр. дело № 2719/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС, съставът на ДК на КЧСИ е приел, че допуснатото от жалбоподателя-ЧСИ нарушение не е маловажен случай. Правилно в тази връзка в мотивите към обжалваното решение е прието, че двата казуса са различни – в посоченото решение ВКС е приел, че е налице маловажен случай, тъй като от ЧСИ са били предприети конкретни процесуални действия, в резултат на които жалбата на длъжника срещу приетите за събиране разноски за адвокатски хонорар и такси по изпълнението е останала без правен интерес, а именно – ЧСИ е издал разпореждания, с които извършените нарушения са били поправени, като е било отменено разпореждането за събиране на разноските за адвокатския хонорар и е бил намален размерът на таксите по изпълнението, и длъжникът е изразил удовлетвореност от тези негови актове, поради което самите жалби до съда са останали безпредметни, докато по настоящото дело двете жалби са останали предмет на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че изтъкваните в жалбата обстоятелства, че длъжникът е сезирал КЧСИ за процесното нарушение, след като жалбоподателят вече е изпратил в съда двете жалби, както и че след това длъжникът е заявил, че след като жалбите са вече администрирани и е образувано производство по тях пред СГС, той няма интерес от търсената дисциплинарна отговорност, не могат да обусловят обоснован извод, че процесното нарушение – забавянето повече от една година на администрирането на жалбите на длъжника – далеч над разумния срок за това, би могло да се квалифицира като маловажен случай и да не бъде налагано дисциплинарно наказание за него.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното решение относно размера на наложената глоба. Приложимата в случая първоначална редакция на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ предвижда дисциплинарното наказание „глоба“ в размер от 100 до 10 000 лв., поради което наложената с обжалваното решение глоба от 500 лв. действително е „малко над минималния размер“, както е приел съставът на ДК на КЧСИ. Съдът намира, че този размер е съобразен, както с тежестта на допуснатото нарушение – както вече беше посочено, забавянето е далеч над разумния срок, така и с дисциплинарното минало на жалбоподателя-ЧСИ, като видно от справката по делото, преди извършването на процесното дисциплинарно нарушение, той е извършил пет други нарушения, за които с влезли в сила решения са му наложени глоби от 1 000 лв., 3 100 лв., 100 лв., 1 000 лв. и 200 лв., т.е. – не е била постигната превантивната цел на тези дисциплинарни наказания.
При извършената служебна проверка, съдът намира обжалваното решение на ДК на КЧСИ за валидно и процесуално допустимо, а по гореизложените съображения – и за правилно, поради което и на основание чл. 73, ал. 4, изреч. 2, предл. 3 от ЗЧСИ, то следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 28.06.2018 г., постановено по дисц. дело № 2/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: