4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 10.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 38 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2077 от 02.08.2018 г. по в. гр. д. № 5216/2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК, са уважени предявените от И. Л. К. от [населено място] срещу „Медиа Холдинг“ АД, Х. Д. Л. и Л. В. К. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от публикувана статия в броя на вестник „Труд“ от 23.03.2006 г. АД „Медиа Холдинг“, [населено място], е осъдено да заплати сумата от 1500 лева солидарно с Х. Д. Л. от [населено място] и сумата от 1500 лева солидарно с Л. В. К. от [населено място]. В решението е прието за установено, че ответното дружество „Медиа Холдинг“ АД е собственик на печатното издание вестник „Труд“. На 23.03.2006 г. във вестника е била публикувана статия със заглавие „Уволнен за корупция пак на държавна работа“, с автор журналистката Р. П. (чиито правоприемници са ответниците Л. К. и Х. Л.), съдържаща неверни и клеветнически твърдения, изразяващи се в това, че ищецът е бил уволнен през януари 1999 г. от Министерство на земеделието и горите, защото е бил уличен във вземане на пари от бургаски агробизнесмен, за да извърши лична услуга, която е била задължение на държавата; че ищецът е извършвал неправомерни действия по поръчение на бившия министър на земеделието и горите; че през 1998 г. е превишил правомощията си; изнудвал е лицето Тагавов да му даде на ръка 5.5 милиона стари лева, а от частната фирма „Биос“ е поискал още 2 милиона стари лева. Въз основа на събрания доказателствен материал по делото е установено, че през 1999 г. ищецът действително е бил освободен от длъжност в Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, но трудовото му правоотношение е била прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие; че ищецът е действал съобразно заповедите на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа във връзка с ограничаване и ликвидиране на огнището на класическа чума по свинете в свинефермата ЕФ „Мит – 79“– [населено място] през 1998 г.; че не е извършвал твърдените в статията неправомерни действия. Съдържащата неверни данни публикация се е отразила негативно върху психическото състояние на ищеца, като за период от една година се проявил протрахирандепресивно – хипохондричен синдром. Ищецът се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, изпитвал трудности в ежедневната си адаптация и затруднения при професионалното си развитие. Прието е, че изживеният стрес е бил и един от факторите за проявата на артериална хипертония. При така установените факти, съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД са основателни – поведението на Р. П., която не е извършила добросъвестна проверка на изложените в статията твърдения, уронващи честта и достойнството на ищеца, е било противоправно и виновно, поради което наследниците на прекия делинквент и възложителят на работата следва да отговарят солидарно за причинените на ищеца неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди е в общ размер на 3000 лева, която сума следва да бъде присъдена солидарно по отношение на тримата ответници. Претенцията за разликата до 52 500 лева е отхвърлил като неоснователна.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд е постъпила от И. Л. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, и относно задължението на въззивния съд в решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните. Приложени са решение № 73 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4704/2014 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът по касационната жалба „Медиа Холдинг“ АД счита, че не са налице предпоставки за касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Ответниците Х. Д. Л. и Л. В. К. оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се ценят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Изхождайки от тези принципни постановки, въззивният съдът е обсъдил обстоятелствата, имащи отношение към размера на обезщетението, като е съобразил, че статията е била публикувана в една от най-четените печатни медии в страната. Отчетено е отражението на процесната статия върху душевното и здравословното състояние на ищеца, върху авторитета и репутацията му. Съобразени са и неблагоприятни последици, свързани с личния, обществения и професионалния му живот. Същевременно, при определяне на справедливия размер на обезщетението, следвайки установената съдебна практика, съдът е съобразил социално-икономическите условия и стандарта на живот на населението в страната, както и обстоятелството, че над репарационния характер стои ефекта на моралното обезвъзмездяване на пострадалия с факта на признаване противоправността на деликта.
В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът относно задълженията на въззивната инстанция. В съответствие с установената съдебна практика, в т. ч. решение № 73 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 4704/2014 г. на ВКС, IV г.о., въззивният съд е отговорил на всички въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, свързани с критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018 г. между „Медиа Холдинг“ АД и адвокат Н. К. от САК; 1000 лева съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018 г. между Х. Л. и Л. К. и адвокат М. Д..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2077 от 02.08.2018 г. по в. гр. д. № 5216/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Л. К. от [населено място] да заплати на „Медиа Холдинг“ АД, [населено място], сумата от 300 (триста) лева съдебни разноски.
ОСЪЖДА И. Л. К. от [населено място] да заплати на Х. Д. Л. от [населено място] и Л. В. К. от [населено място] сумата от 1000 (хиляда) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: