О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 07.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5539 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Н. чрез адв. В. В. от АК – София срещу въззивно решение от 08.05.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2279/2013 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението материално-правен въпрос за надлежната страна по материалното правоотношение, по трудов спор, възникнало между ръководител на предприятие или звено, когато договорът е сключен в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ, е от значение за резултата по спора. Той обаче е разрешен от въззивната инстанция в съответствие със задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г., постановено по тълк.дело № 1/2010 г. на ОСГК ВКС. В тълкувателния акт е изяснено, че трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работна сила, където се полага наемния труд, т.е., то, а не висшестоящият орган по назначението, е работодател и надлежна страна по трудовите спорове.
Поставеният въпрос за правилното конституиране на ответника, при предявен иск за отмяна на уволнение срещу субект, който не е работодател на ищеца, в случая, не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване.
Н. С. Н. е предявил срещу А. „П. и.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Първостепенният съд е указал на ищеца Н., че трудовият му договор за длъжността „директор” на Областно пътно управление – [населено място], е сключен при условията на чл. 61, ал.2 КТ и негов работодател се явява Областно пътно управление – Т.. Ищецът, изрично, писмено е заявил, че негов работодател е А. „П. и.” София и, че искът е насочен само срещу нея; не предявява иска против Областно пътно управление – [населено място]. При това положение, съдът не е бил в правомощията сам, без сезиране от ищеца, да промени ответниците.
Освен това, и в касационното производство ищецът Н. поддържа искането си, претенциите му да бъдат разгледани и уважени в отношенията му именно с ответник А. „П. инфраструктура” София. Агенцията, както стана ясно, не е надлежната страна по трудовото правоотношение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 08.05.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2279/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: