3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 29 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Албена Бонева, частно гр. дело № 874 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, с чл. 279 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. М. М. срещу разпореждане от 20.12.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 163/2017 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба, подадена от жалбоподателя срещу решение № 177/26.07.2017 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
За да постанови обжалваното разпореждане, апелативният съд е установил, че с разпореждане № 316/13.11.2017 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС е констатирано, че касационната жалба на жалбоподателя е нередовна, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение с обосновка кой е материалноправният и процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по чл. 280, ал. 1 (в приложимата в случая редакция преди изм. в ДВ, бр. 86/2017 г.) от ГПК, заедно с приложени доказателства – съответните решения (определения), които обуславят допускане на касационното обжалване, в случай, че касаторът се позовава на противоречива съдебна практика. Въззивният съд е приел и че това разпореждане е връчено на жалбоподателя, който е подал нова касационна жалба с приложение – изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК, но със същите нередовностите не са отстранени. Поради това и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, апелативният съд е върнал нередовната касационна жалба.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане от 20.12.2017 г. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като в тази връзка се твърди, че подадената от жалбоподателя касационна жалба била редовна, тъй като били изпълнени всички указания, които му били дадени, тя отговаряла на изискванията на чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК и можело да бъде разгледана.
Ответниците по частната жалба М. Ф. М. и П. А. М. не са подали отговори на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Към подадената от страна на жалбоподателя касационна жалба с вх. № 4230/05.09.2017 г. има приложение, озаглавено „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК”, в което се сочи, че с решението си апелативният съд се произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но такъв въпрос не е формулиран по никакъв начин. Вместо това изложението съдържа съображения по съществото на материалноправния спор по делото.
След администрирането на касационната жалба от въззивния съд и постъпването ? във ВКС, с разпореждане № 316/13.11.2017 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС е констатирано, че към жалбата не е приложено точно и мотивирано изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК, като с оглед на това са дадени указания за прилагане на точно и мотивирано изложение с обосновка кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК, заедно с приложени като доказателства – съответните решения (определения), които обуславят допускане на касационното обжалване, в случай, че касаторът се позовава на противоречива съдебна практика. Предвид това, преписката по делото е върната на апелативния съд за извършване на проверка на редовността и отстраняване на допуснатите нередовности на касационната жалба, съобразно дадените указания.
Въззивният съд е изпратил на жалбоподателя препис от това разпореждане № 316/13.11.2017 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС, който препис е редовно връчен на жалбоподателя на 27.11.2017 г., с указания, че в едноседмичен срок от връчването следва да отстрани нередовностите съгласно разпореждането, като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
В рамките на срока за изпълнение на указанията жалбоподателят е подал молба с вх. № 5974/06.12.2017 г., към която е приложил препис от касационната си жалба с вх. № 4230/05.09.2017 г., както и ново приложение, озаглавено „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК”. В последното е посочено, че с решението си апелативният съд се произнесъл „по въпрос, който е решен най-вече в противоречие с практиката на различните съдилища и на житейската логика, а не с практиката на ВКС“. Такъв въпрос обаче, отново не е формулиран по никакъв начин, а вместо това изложението отново съдържа единствено съображения по съществото на материалноправния спор по делото. Не са представени и преписи от влезли в сила съдебни решения, доказващи твърдяното от жалбоподателя „противоречие с практиката на различните съдилища“.
При тези обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав на ВКС също намира, че от страна на жалбоподателя не са изпълнени, подробно дадените му указания за представяне на надлежно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК. Тази нередовност на касационната му жалба не е отстранена в указания му от въззивния съд, законоустановен едноседмичен преклузивен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, а и след това.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че жалбоподателят бил изпълнил всички дадени му указания и че касационната му жалба била редовна и отговаряла на изискванията на чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК. Както неведнъж е изяснявано в множество актове на ВКС, изискуемото от процесуалния закон съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е в него точно и мотивирано да са изложени общите и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 (в посочената редакция) от ГПК, а именно – в изложението да е изведен и ясно и точно да е формулиран един или повече материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в мотивите към обжалваното решение, както и да е аргументирано в изложението, с какво това произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС, или по какъв начин и с кои конкретни влезли в сила решения или определения този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се представят и преписи от тези съдебни актове. В случая такова изложение не е направено и приложено от страна жалбоподателя както към касационната му жалба, така и към молбата му с вх. № 5974/06.12.2017 г. – въпреки подробно дадените му указания в тази насока.
В заключение – по изложените по-горе съображения обжалваното разпореждане от 20.12.2017 г. на апелативния съд е правилно, като при извършената служебна проверка се установи, че то е и валидно и процесуално допустимо, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 20.12.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 163/2017 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната касационната жалба на Й. М. М. срещу решение № 177/26.07.2017 г. по същото въззивно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: