О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 14.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 750 по описа за 2012 г., взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. академия София чрез МБАЛ – С., представлявана от полковник д-р К. Т. П. чрез адв. Б. Р. от АК – С. срещу въззивно решение № 88/17.04.2012 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 136/2012 г..
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Н. Г. Р. – В. чрез адв. Д. Н. Д. от АК – С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т.1, .т. 2 и т. 3 КТ.
Те са уважени.
Съдът, за да постанови обжалваното решене установил, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, като Н. Г. Р. – В. е заемала длъжността лекар по дентална медицина. Уволнена е със заповед на началника на МБАЛ – С. поради съкращаване в щата. Съдът установил, че в структурата на В. академия София са включени многопрофилните болници за активно лечение и медицинските пунктове на ВМА, каквито са обособени и на територията на С.. Началникът на МБАЛ – С. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с медицинските специалисти от медицинския пункт в С., който определя и тяхното цялостно кариерно и кадрово развитие. По делото е установено, че в медицинския пункт С. също е имало длъжност за лекар по дентална медицина. Съдът е изложил аргументи, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички лица, заемащи длъжността, която се съкращава, независимо къде се намира тя, щом е в структури на един и същи работодател, намиращи се в едно и също населено място.
К. счита, че МБАЛ – С. и Медицинския пункт– С. са различни структури, със самостоятелен щат, поради което не се извършва подбор между служителите с еднакви длъжности, заемани съответно в болницата и в медицинския пункт.
В изложението са повдигнати следните въпроси: Медицинските пунктове по щата на ВМА, разположени във военните формирования на Българската армия, част ли са от организационната структура на многопрофилните болници за активно лечение, към които са районирани по географски признак; упражняването на работодателски правомощия /делегирани с вътрешноведомствени заповеди/ от началниците на многопрофилни болници и активно лечение във ВМА, води ли до организационно сливане на различни структури от общия щат на академията, в частност до загуба на организационна специфика и самостоятелност на медицинските пунктове и превръщането им в съставна част на многопрофилните болници; упражняването от началниците на многопрофилни болници на правомощия относно сключването, изменянето и прекратяването на трудовите договори с медицинските специалисти – граждански лица от военните формирования на Българската армия, основание ли е да се счита, че щата на медицинските пунктове във военните формирования е част от щата на съответната многопрофилна болница за активно лечение, към която са районирани; при извършването на организационно-щатни промени в многопрофилните болници за активно лечение на ВМА, извършването на подбор по смисъла на чл. 329 КТ следва ли да обхваща и личния състав на медицинските пунктове, разположени във войсковите формирования на Българската армия, извън територията на съответната болница, включително и в други населени места, притежаващи организационна, структурна и щатна самостоятелност.
Поддържа се, че липсва съдебна практика по сходни хипотези и разрешаването на въпросите има значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Към изложението са приложени и две решения на Върховен касационен съд – № 1248/27.07.2001 г. на III ГО по гр.д. № 2306/2000 г. и № 1934/20.02.2003 г. на III ГО по гр.д. № 2284/2011 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, така, както са зададени, са без значение за постановения резултат. Сам касаторът не твърди,че медицинските пунктове и многопрофилните болници за активно лечение към Военно медицинска академия не са част от щата на последната. Не е спорно и това, че началникът на В. академия утвърждава щатното разписание във всички структури, медицинските специалисти са му пряко подчинени, независимо дали са назначени по щат на ВМА в болниците или са назначени по щат на ВМА в поделенията на Българската армия. Началникът на съответната многопрофилна болница за активно лечение към ВМА сключва, изменя и прекратява договори на граждански лица от болницата и медицинските пунктове по съответното райониране, вместо началника на ВМА – за посочените правомощия има нарочна делегация.
Без значение дали обособените структурно самостоятелни звена в ВМА имат отделен щат, защото няма съмнение, че от значение е щата и дължностите при работодателя, независимо в кое звено са предвидени; няма „територия” на структурното звено, извън географското понятие. Съдът не е приел, че медицинския пункт е част от многопрофилната болница, съответно че щата на медицинския пункт е част от щата на болницата. Става реч за две структурно обособени звена, находящи се в едно и също населено място, които са част от щата на ВМА.
В решение по гр.д. № 385/21.11.2011 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 129/2011 г, постановено по чл. 290 ГПК принципно е изяснено, че подборът в рамките на цялото предприятие по чл. 329 КТ е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни.
Задължението отпада само, когато е налице организационно-управленска обособеност със специфични функционални и финансово-икономически характеристики, която именно обособеност определя и специфичност в трудовите функции на служителите, макар и за длъжности с еднакви наименования.
В случая, нито се твърди,нито се установява трудовите функцуии на „лекар дентална медицина” да се различават с оглед на това, дали се изпълняват в многопрофилната болница или в медицински пункт на Българската армия.
Двете структури към ВМА – болницата и медицинския пункт в С., за които съдът е приел, че е трябвало да бъдат обхванати от подбора по чл. 329 КТ, не са в различни населени места, така, че въпросът на касатора за това необходимо ли е да се извърши подбор , който да обхваща целия личен състав на ВМА, е без значение. Съдът не е направил подобен извод. Не е налице и противоречие с приложените две решения на Върховния касационен съд, в който е прието, че подборът следва да се извърши в рамките на съответната структура, която е регионално обособена.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 350 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 88/17.04.2012 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 136/2012 г..
ОСЪЖДА В. академия София чрез МБАЛ – С., представлявана от полковник д-р К. Т. П. да заплати на сумата в размер на 350 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: