О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 21.05.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4424 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Е. М. лично и като майка и законен представител на В. В. М. и М. В. М., чрез адв. Н. Д. от АК – София, срещу въззивно решение № 5472/15.08.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 15385/2017 г., в частта с която са отхвърлени техните исковете срещу „Напоителни системи“ ЕАД за сумите над 45000 лв. за В. М., съответно над 50000 лв. до 100000 лв. за В. В. М. и М. В. М., действащи чрез своята майка и законен представител В. М., на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния наследодател В. М., ведно с компенсаторната лихва, натрупана върху главниците, считано от 24.07.2015 г. до 17.08.2015 г. за разликата над 313,13 лв. за В. М. на лично основание и над 347,92 лв. за другите двама, както и след 17.08.2015 г. до окончателното издължаване на главниците, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а още и в частта за съдебноделоводните разноски.
Касаторите излагат доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна „Напоителни системи“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е „недопустима, неоснователна и недоказана“, но излага единствено съображения, че въззивното решение е правилно; няма изразено и становище относно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач на ответника – ЗАД „Армеец“ АД, не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК,.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил първостепенното решение на Софийски районен съд, е осъдил, на осн. чл. 200 КТ, „Напоителни системи“ ЕАД да заплати обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от трудова злополука, довела до смъртта на В. Д. М., както следва – 45000 лв. на преживялата съпруга В. М. и по 50 000 лв. на малолетните деца В. и М., и отхвърлил претенциите до пълния предявен размер от по 100 000 лв. Присъдил компенсаторно обезщетение върху главниците, натрупано от датата на смъртта на В. М. – 24.07.015 г. до датата на подаване на исковата молба – 18.08.2015 г. в размер на 313,13 лв. за В. М. и по 347,92 лв. за всяко от двете деца, както и след тази дата до окончателното издължаване в размер на законната лихва, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците общо са осъдени да заплатят на ответника „Напоителни системи“ ЕАД съдебноделоводни разноски в размер на 6251,62 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Работодателят е осъден да заплати дължимите такси по делото за уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – ЗАД „Армеец“ АД.
За да постанови този резултат, съдът установил, че В. М. и „Напоителни системи“ ЕАД са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което В. М. е изпълнявал длъжността „Ръководител звено ХТР”, като на 24.07.2015 г. е претърпял злополука, приета за трудова с разпореждане от 03.08.2015 г. на основание чл. 60, ал. 1 КСО. На горепосочената дата, около 08:00 часа сутринта, след започване на работното време, В. М. се е разпоредил на негови подчинени да бъде извършен монтаж на помпа 3 на отводнителна помпена станция /ОПС/. Ремонтът не е бил спешен и необходим за летния период, за което М. е бил в известност, а и водата в шахтата е била твърде висока, било е нужно извършване на ел.захранване на обекта от ЧЕЗ Разпределение България АД. Преди слизане в шахтата, на един от служителите – Е. Л. му направило впечатление, че вътре и извън помпената станция „много мирише“. М. не приел, че това е обезпокоително и разпоредил на работниците да влязат в шахтата. Двама от тях – Е. Л. и Д. Онайков влезли, без каски и без предпазни въжета (две каски и въжета имало в УАЗ-ката, която се намирала на обекта и в кантона на самия обект), без предварително проведен им инструктаж от ръководителя В. М.. Непосредствено след слизането в шахтата, на работниците се завил свят и им прилошало, поради което започнали да се изкачват по стълбата, като единият – Е. Л., паднал в шахтата. В. М. се спуснал да му помогне, също без каска и обезопасителен колан. Двамата намерили смъртта си в резултат на асфикция.
Съдът е установил, че В. М. е бил запознат с изискванията за безопасно полагане на труд, но сам пренебрегнал инструкциите, а и като ръководител не провел непосредствен инструктаж преди работа на подчинените му, както освен това им дал разпореждания, които са в противоречие с безопасните условия на труд в конкретната ситуация. Във водопроводните шахти не се слиза докато ръководителят по експлоатацията или ръководителят на групата по ремонта не се убеди в отсъствието на вреди газове и пари, чрез газоанализатори или биологичен експеримент и наличие на кислородна достатъчност на въздуха в шахтата, чрез индикатор за недостиг на кислород или фенер, свещ и др., поднесени индиректно. В шахти с дълбочина по-голяма от 2 метра трябва да се слиза с каски, въжета обезопасени с колани, в присъствието на двама наблюдаващи работници на повърхността. Съдът изяснил, че ако обезопасителни колани и въжета не е имало, то М. не е следвало изобщо да прави заявка, че с неговата група ще отстранява повредата (при това планирана за края на лятото и неналожителна), още по-малко да разпорежда слизане в шахтата. Той, също така, като ръководител, ако са липсвали материали, е следвало да ги изиска преди започване на работата, като е установено, че такива в предприятието е имало. Накрая, в превозното средство, с което групата е пристигнала на обекта, е имало каски и въжета, които не са били използвани от работниците.
В заключение, съдът достигнал до извод, че е налице груба небрежност от страна на починалия М. за трудовата злополука, като е определил съпричиняване от 50 %.
Съдът установил още, че В. М. е съпруга на починалия служител, а В. М. и М. М. са негови деца, родени съответно през 2010 и 2013 г.
Съдът, като взел предвид конкретните обстоятелства относно причинените болки и страдания на ищците от смъртта на В. М., намерил, че справедливото обезщетение за всеки от тях е в размер на 100 000 лв. В. М. получила 5000 лв. обезщетение от застрахователя във връзка с трудовата злополука, поради което дължимото на нея обезщетение съдът намалил с горната сума. Като отчел процента съпричиняване, постановил работодателят за заплати на преживялата съпруга 45 000 лв., а на всяко от децата по 50 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от датата на увреждането.
Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване със следните въпроси: длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона; може ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ в случаи, в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд чрез надлежно обезопасяване; поведението на починал при злополука, изразяващо се в поемане на риск с цел спасяването на живота на свой колега/подчинен, следва ли да се квалифицира като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ. Необходимо ли е да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат.
Първият процесуалноправен въпрос е значим по всяко гражданско дело, като в случая не се установява поддържаното противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953 г.; решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. 1318/2010 г., IV ГО; решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. 761/2010 г., IV ГО. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, извел е ясни фактически изводи, направил е правни заключения на базата на установената фактическа обстановка, след преценка доводите на страните и при съобразяване с материалния закон.
Следващите правни въпроси, свързани с тълкуване на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 51 ЗЗД, са включени в предмета на делото и от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касаторите противоречие с цитираните от тях съдебни актове, а и със служебно известната на съдебния състав трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд по същата проблематика.
В случая съдът е приел за установено, че работодателят – ответник по иска, е осигурил безопасни условия на труд, на именно наследодателят на ищците, в качеството на ръководител на групата, извършваща ремонтната дейност, не е предоставил и изискал от своите подчинени надлежно обезопасяване; разпоредил е и извършване на работа, въпреки данните за изтичане на газ и при грубо несъобразяване с изискванията за безопасни условия на труд. Последващото му поведение не може да промени горния извод, а и сам той е предприел спасителни действия, без да е бил обезопасен предварително. В тази връзка неотносими са, а и не се установява противоречие с решение № 79 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр.д. 673/2011 г., IV г.о., решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 951/2011 г., IV г.о., решение № 25 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. 3233/2015 г., III г.о.
Съдът, също така, е определил участието на М. в настъпване на злополуката – неговата и на колегата му смърт, като е взел предвид всички обстоятелства, имащи отношение към причинноследствената връзка и е съобразил конкретния му принос. Постановеното от въззивния състав е изцяло в съответствие с тълкуването и съдебната практика по чл. 51 ЗЗД (касаторите изрично не са се позовали, но това е относимата към поставения проблем материалноправна норма).
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5472/15.08.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 15385/2017 г., при участието на ЗАД „Армеец“ АД като трето лице помагач на ответника „Напоителни системи“ ЕАД, в частта с която са отхвърлени исковете, предявени от В. Е. М. лично и като майка и законен представител на В. В. М. и М. В. М. срещу „Напоителни системи“ ЕАД за сумите над 45000 лв. за В. М., съответно над 50000 лв. до 100000 лв. за В. В. М. и М. В. М., действащи чрез своята майка и законен представител В. М., на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния наследодател В. М. в резултат на трудова злополука, ведно с компенсаторната лихва, натрупана върху главниците, считано от 24.07.2015 г. до 17.08.2015 г. за разликата над 313,13 лв. за В. М. на лично основание и над 347,92 лв. за другите двама, както и след 17.08.2015 г. до окончателното издължаване на главниците, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а още и в частта за съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: